|
За разликите между българския и сръбския бирен пазар, както и отражението на икономическата криза върху потреблението, говорихме с генералния директор на «Каменица” АД Драган Радивойевич.
Господин Радивойевич, понеже сте от Сърбия, първо ще ви попитам коя марка там произвежда InBev?«Йелен пиво”. Това е една добра стара бира от класически тип.За нея също така знаем, че неотдавна при състезание за вкусови качества размаза световно известната «Хайникен” по всички показатели...Да, така е. Най-хубавото на «Йелен пиво” е, че откакто съществува, не е променяна рецептата за течността, докато сега има една такава мода. Това е нещо което правим и тук с «Каменица” - никакъв компромис с качеството на течността. Ние вярваме, че ядрото от нашите потребители са и млади хора, на които родителите са им казали коя е правилната бира. Така че може и да сменяме етикетите, но течността - никога. И тази схема работи.Сравнявайки пазара на бира в България и Сърбия, поне доколкото аз имам наблюдения, тук имаме доста повече марки, докато в Сърбия всичко е «Йелен”, «Лав” и «Ниршичко”...Да, така е. Има разлика. Аз съм на тази позиция от месец и половина, но вече ми прави впечатление, че пазарът в България е доста конкурентен. Имаме три големи международни компании, които заедно държат около 89-91% от целия пазар. И в един такъв пазар, със силна конкуренция, всеки производител е длъжен да предостави възможно най-широк диапазон продукти, за да може да достигне до всички нива и видове потребители. Така се нагласяш към самата търговия. Защото, когато държиш не повече от 30% от пазара, не можеш да идеш до някоя верига магазини и да им кажеш «искам да направя това”. Напротив - ние трябва да се нагласяме според това, което иска потребителят, това което търсят и търговците. За Сърбия е различно. Мисля, че InBev направиха много добър избор, когато купиха именно Апатинската пивоварна, където се прави «Йелен”. Дори в момента тази фабрика е една от най-добрите в света. Човекът, който стана шеф на компанията, идва от производствения процес. И затова той не направи абсолютно никакви компромиси с инвестициите в производството. Така, когато InBev купи пивоварната, си осигури 40% от пазара. Днес маркетинговият им дял е 60%. И така в Сърбия вече го няма това състезание, което те кара да правиш много иновации и да представяш нови марки.От началото на 90-те година, след падането на комунизма, в България е наблюдаваше един спад в консумацията на бира. Тази тенденция се обърна някъде около 97-99 година и докъм 2006-2007 нивата на консумация се изравниха с тези от 1990. Сега с тази нова икономическа криза... накъде е тенденцията днес?Много е трудно да се каже, защото зависи как гледаме на данните. Ако гледаме само колко литра са продадени - всичко е ОК. Но тук има и други фактори - дали се продава само на пълнолетни, например. Тук има един друг момент. По времето на комунизма бирата беше алкохолЪТ. Това беше напитката, която всеки купуваше и пиеше, защото беше достъпна и хората можеха да си я позволят. Когато падна комунизма, покупателната способност на хората леко се покачи, пазарът се отвори и започнаха да купуват повече вино, повече концентрати. Сега е трудно да се каже дали тази криза ще свие пазара. Има изследвания, според които това ще се усети много по-силно във винената индустрия отколкото при бирата. Също и за твърдия алкохол, по-скъпите напитки - уиски например. Но определено усещаме, че има криза. Не е само консумацията. Започва да пада ликвидността на пазара. Всеки гледа да е внимателен с приходите си, запасите в складовете се намаляват. Но още е трудно да се каже, тъй като сме едва в първото тримесечие. В дългосрочен план, не виждаме големи проблеми. Може би потреблението ще се свие малко сега, но хората обичат да пият бира и ние разчитаме на това.Заедно с тенденцията за растяща консумация наблюдавахме и доста нови марки, които се появиха на пазара. Можем ли сега да очакваме това да спре и някои дори да изчезнат?Въпрос е на нововъведения. Когато хората чуят тази дума, те си мислят «нови марки”, но не е само това. Става въпрос за препакетиране, нов външен вид, производство, например, на безалкохолна бира, за да се заеме и тази ниша в пазара. Тъмната бира все още има потенциал за растеж.Специално в България става въпрос за три големи международни компании, които са доста стабилни във финансово отношение. Може и да има свиване на инвестициите, но аз не очаквам да спрат нововъведенията. Вие питате от гледната точка на потребител, но тя не е единствена. Разбира се, че могат да отпаднат определени пакети услуги. Могат да се пренасочват ресурси към една или друга марка на даден производител. Но това може да е само временно. В края на краищата, винаги някой ще иска нещо ново. И предлагането към потребителя няма да се промени. А как гледате на тезата, че българската бира има потенциал да се наложи на чужди пазари, защото е качествена, но доста по евтина от средната бира на запад?Като кажете по-евтина бира, аз мисля за цената на производството. Защото има страни, които са по-ефективни в това отношение и имат по-голям капацитет. Но това е повече за местните пивовари. На международно ниво няма много място за мърдане. Всички пазари на Балканите или в Източна Европа са доминирани от една основна местна марка - «Каменица”, «Загорка”, «Шуменско”, «Йелен”, «Лав”, «Ожуйско” (Хърватия), «Пан” (Словения) - всички тези марки държат по около 80%-85% от националните пазари. Международните марки като «Хайникен”, «Бекс”, «Стела Артоа” - те си имат вече капацитети и всичко се произвежда в отделните страни. Другото е, че няма производствено предимство в България - другите страни са поне толкова добре оборудвани. Има и още един момент. Защо международните компании не изнасят продукция в други страни от ЕС? Ами защото InBev, например, си има пивоварни във всички тези страни. Същото е и с Heineken и Carlsberg. Ако има износ, той е в много малки количества. Ние го правим вътре в компанията, като приходите са за представителите в страната, които продават, а не за производителя. И съм сигурен, че и другите правят същото. И в този ред на мисли, цената спира да е някакво предимство за българските пивовари.Ние от InBev изнасяме доста продукция за Македония. Това е защото нямаме пивоварна там. Ние изнасяме «Йелен” от Сърбия и «Каменица” от България за Македония. Heineken и Carlsberg правят същото с някои свои сръбски марки. Но количествата са незначителни в сравнение с това, което продават в Сърбия.Там имат и «Ягодинско”, бирата с може би най-готиния етикет на света - стария дедо хайдутин, надигнал халба...Да, така е. Ето един пример за лоша инвестиция. Това беше много популярна марка в Сърбия, но пивоварната остана държавна. Никой не инвестираха в нея. И качеството постепенно тръгна доста надолу.Ето, ние в «Каменица” правим обратното - постоянно правим сесии, където обикновени хора дегустират бирата, и променяме някои неща в опаковката на продукта. Стараем се да я опитват тренирани хора, които оценяват миризмата на хмел, цвета на пивото и така нататък. Но няма инициатива от наша страна да се променя течността в бутилката.Стефан Топузов
|
Шефът на “Каменица“: Конкуренцията е страшна