|
За финансово подпомагане по различните мерки от Националната програма за пчеларство кандидатстват онези, които имат под 100 пчелни семейства. А те са преобладаващата част от регистрираните като земеделски производители пчелари в България. Въпреки интереса към програмата, през първата година са усвоени едва около 300 хиляди лева, значително по-малко от предоставените 800 хиляди лева. Например, няма кандидати по интересната мярка от програмата, засягаща изграждане на изключително ценните резерватни пчелини – такива, при които в радиус от 10 километра няма други пчелини. Максимално допустимата инвестиция по нея е 285 хиляди лева, а минималната – 10 000 лева. Със средствата може да се строят сгради, да се купуват пчелни семейства. Безвъзмездната помощ е 80 процента от направените инвестиционни разходи, като 40 на сто са от националния бюджет, а 40 на сто – европейски средства. За да не се изгубят средствата поради липса на кандидати по тази мярка на програмата, финансирането е пренасочено към други мерки. Също 80 процента е субсидията по мярката за подпомагане на реализацията на меда, за подобряване на неговите качества, както и модернизация на лаборатории за физико-химичен анализ на пчелния мед. Финансовата схема на безвъзмездната помощ по другите мерки на програмата е различна. Значително по-благоприятни възможности за пчеларите дава европейската Програма за развитие на селските райони 2007 –2013 г., по-специално мярка 112 от нея – подкрепа за младите фермери. По нея кандидатстват пчелари до 40-годишна възраст, регистрирани като земеделски производители, уточнява Михаил Михайлов, председател на Столичния браншови пчеларски съюз. „За нас, пчеларите, като че ли най-голям интерес представлява мярката „Млад фермер” – казва той. – По нея вече са кандидатствали няколкостотин души, тъй като средствата са най-много. Има определени изисквания, например дейноста трябва да се практикува в продължение на 5 години, тоест младите да бъдат трайно свързани с тази дейност, а субсидията е сериозна сума от 25 хиляди евро. Има и други бонуси, при условие, че всяка година увеличават дейността си със съответната икономическа единица. При нас в пчеларството една икономическа единица се равнява на 34 пчелни семейства.” Професионалните пчелари в България са около 50 хиляди. Значително по-многобройни са пчеларите любители – те са около 200 хиляди души. Годишно България произвежда между 6 и 8 хиляди тона пчелен мед, а в по-благоприятни климатични периоди и до 12 хиляди тона. Половината от това количество мед намира пазар в други европейски държави, останалото задоволява вътрешния пазар. Индустриализацията на европейските държави, резките климатични промени напоследък, наводнения, суша съкращават имунната устойчивост на пчелите в тези държави. Използването пък на препарати в земеделието способства за намаление на популацията на пчелите. Въпреки че количествата произведен пчелен мед в България не са големи, то неговите качества са изключително високи, поради разнообразието на билки и друга медоносна растителност. Според Михаил Михайлов в другите европейски държави го купуват за подобряване на големите количества пчелен мед, които се внасят от Аржентина, Мексико, Канада и други държави. Най-големият потребител на български пчелен мед е Германия, следват Италия, Австрия, Полша, Великобритания. „Мога да кажа, че центърът на пчеларството наистина се премества от Западна и Централна Европа към Източна Европа – посочва Михаил Михайлов. – България е традиционно пчеларска страна поради подходящия климат и медоносна растилност и поради това, че още не са настъпили тези фактори и причини, които водят до изчезването на пчелите, намаляване на тяхната популация, както става във високоразвити индустриални държави. Колкото до това дали се печели от пчеларството, имаме една максима: „Беден пчелар няма.” Казва се също, че и богати пчелари няма. Но истината е, че броят на пчелните семейства е показателен за доходността им и поради това професионалните пчелари, тези, които имат над 100 пчелни семейства, вече могат да се издържат само от отглеждането на пчели. А има млади пчелари, които притежават вече по 1000-2000 пчелни семейства, дори такива, които са с над 3000 пчелни семейства.” Милка Димитрова
|
Пчеларството се превръща в доходен занаят