И ние ходехме на бригади. Също дрънкахме на китарите :-) Сега като се замисля, не е имло много полза от нас, но сигурно идеята е била да ни учат на подчинение. Повечето от нас не работеха качествено, но както и да е спомените са много хубави. Ние също се срещаме на 5 години, тази година за съжаление аз неможах да присъствам.

По това време също имаше лоши хора, имаше и катастрофи но сега е направо плашещто. Спомням си като се сбиехме в училище и като падне бития на земята никой не го бие, сега може да те убият за едното нищо. Преди няколко дни по повод убитото момче от съученик във Варна четох изследване на детски психолог, което казва " По-добре арогантен и уважаван, отколкото мил и смотан" За да те уважават трябва да си страшен. Това е! Това е и възприятието на децата, които са плод на средата, в която живеем.

Благодаря за поздрава