В отговор на:
А ти със цел да го схвана ли го пусна...
Ами да - нали ти бях обещал да си говорим за разкрепостеността ;-) Вярно че по малко заобиколен начин, но както е казал Дж.Никълсън - "колкото-толкова"...
В отговор на:
...задай си въпроса....това ли е истинското цяло...имам ли всички сетива за да го възприема...или се осланям на нещо което не разбирам...
Не само си го задавам, но и знам отговора - човек просто няма сетива за Вселената, а и с тези които има едва ли вижда и една песъчинка от Всичкото.
Така че всичко пак опира до човека - един си измисля (или още по-лесно - някой друг му измисля) бог, на който да се моли, който да го утешава, който му прощава, защитава го от неблагополучията и му, нашепва му на ушенце какъв е готин пич и че наистина заслужава да бъде благословен и спасен, гарантира му благоденствие - дали в отвъдния, дали в отсамния живот - и в крайна сметка преставлява за него ЦЯЛАТА и АБСОЛЮТНА истина. Друг щастливо открива че щом така или иначе нищо няма смисъл, значи може да такова таковата на цялата Вселена и да си прави каквото си иска - да краде, да убива, в крайна сметка да пикае на Всичкото и да си живее живота както му скимне и сам на себе си да бъде АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА. Трети, също стигайки до извода за абсолютното безсмислие, взема че се самоубива - що да се мъчи да живее за тоя дето духа... Обаче въпроса не е в това кой е прав и кой не е, кой живее правилно, а кой не... въпросът е какво да правиш, когато разбереш че нито Вселената, нито Животът имат някакъв специален, по човешки разбираем смисъл. Е? В крайна сметка въпросът е НЕОБХОДИМО ли ти е Вселената и Живота да имат някакъв смисъл за да бъдеш добър човек например?
Отг: Животът, Вселената и Всичко останало... [re: Дама каро]
