|
Не съм влизал тук от много дълго време. Само искам да пусна един материал, за това как може да се направи изложба в Ню Йорк. Преди година тук разни разбирачи обясняваха всичко с ДС.
Забележете изречението: "26-годишната бесарабска българка буквално обикаля галерия след галерия с копия от картините си под ръка, опитвайки се да намери поле за изява. Това съвсем не е прието. „Те не приемат хора от улицата, казва Тукусер. - А за тях аз съм точно такава.”
Сега разбирачите ще кажат "ма то така не се прави"
Е да не се прави, и като не се прави така ще си седите у дома или в кафето и ще псувате държавата и ДС-то
Художника е новатор - когато прави неща, които не се правят.
Ето я и статията:
Българка прави изложба в Манхатън само с жестове
Йона Тукусер не знае английски, но излага 7 свои живописни картини в Able Fine Art NY
Христина Тишева
www.BG-VOICE.com
(01/17/13) „Вълна от емоции.” Така Евгения Петров от „Български артисти зад граница” описа първата си реакция, след като видя картина на Йона Тукусер. „Емоции толкова силни, почти задушаващи.”
Картината се казва „Чернобил” и абстрактно показва това, в което градът се е превърнал – хаос, посипан с пепел. Платното е едно от седем, които в момента са на изложение в галерията Able Fine Art NY в Челси – известния артистичен квартал на Ню Йорк.
За да предизвика реакция у зрителя, Тукусер използва ярки контрасти. Тя определя своето изкуство като класически експресионизъм. Рисува с маслени бои върху платно. „Аз се занимавам с традиционна живопис”, казва Тукусер. Не отрича по-новите методи на рисуване, които включват компютър, но не усеща себе си в тази нова тенденция. „Не виждам нищо лошо в тях. Не осъждам, че това е модерно. Всяко нещо си има място.”
Самата тя използва компютър в изкуството си, но единствено по новия й проект „Корен”, в който включва авторско видео. Прави монтаж на материал, който тя е снимала сама, и разказва за живота й. „Корен” е пакет от нейни мисли, картини, видео, личен архив, нейната история, болки и преживявания.
Тези преживявания си личат и в картините й. Спомените засега са й най-голямото вдъхновение. А когато това не е достатъчно, тя прави проучване по темата, която иска да нарисува. Тукусер работи върху „Чернобил” общо около година. „Повечето беше умствена работа, казва тя. - Архив, исторически файлове, снимки. Много скици ми отне, докато се стигна до самата живопис.” По думите й това е картината, която най-трудно е нарисувала от физическа и емоционална гледна точка.
„Кошмарът и болката на хиляди хора е изплакана от четката на талантливата Йона Тукусер, коментира Евгения Петров. - Името крещи от ужаса на трагедията, запечатана великолепно на платното.”
Това е първа изложба, макар и не самостоятелна, на Тукусер в САЩ и втора извън България. През 2012 г. Тукусер прекарва два месеца в Париж по покана на българка, която има галерия. „По време на изложбата не продадох нищо, казва Тукусер. - После отидох на известния за художниците площат Монмартър и там успях да продам една картина - така успях да си платя наема и сметките.”
По-несигурно е идването й в САЩ.
Без гаранция за изложба тя каца в Ню Йорк
имено с амбицията да направи такава. „Дотогава единствено само бях си кореспондирала с галерии, казва Тукусер. - Взех няколко картини със себе си с идеята да ги продам и така да се издържам.” Четири месеца по-късно тя гордо представя своето изкуство на близо 200 души, дошли на откриването.
Пробивът на Тукусер на нюйоркската художвествена сцена съвсем не е толкова лек, колкото звучи, но има голяма доза късмет. 26-годишната бесарабска българка буквално обикаля галерия след галерия с копия от картините си под ръка, опитвайки се да намери поле за изява. Това съвсем не е прието. „Те не приемат хора от улицата, казва Тукусер. - А за тях аз съм точно такава.” За да получи място в изложба, особено в реномиран район като Челси, един художник трябва да е доведен от авторитетна личност. Упоритостта с известна доза късмет понякога дават резултати. Комуникирайки до голяма степен с жестове, тъй като Тукусер не знае добре английски, Мишел Ю от Able Fine Art NY я приема. Тя няма нужда от повече. „Поиска ми само оригиналите и ми каза, че ще ме включи в изложбата „AROUSAL”.
„Никак не е лесно да влезеш и да ти приемат картините,” обяснява Петров. „За нея това е голям късмет, но не е гаранция, че след тази изложба ще има още.” В тази сфера гаранции няма, казва Петров. „Трябва да имаш много връзки.”
Освен късмет множеството успехи на Тукусер в България също оказват влияние. Мисията на галерията е предимно да показва картини на доказали се международни артисти. Професионалният й опит започва от 2005 г. с множество изложби в Украйна и България. Тя участва в международни художествени проекти в България и Русия и получава пет награди за живописна творба, една за фотография и една за илюстрация. Няколко колекционери купуват картините й. „Аз още се издържам с парите от успеха си в България”, твърди Тукусер.
Българката се мести в Ню Йорк, за да бъде „в центъра на изкуството”. Ню Йорк е следващата стъпка в професионалното й развитие. „Аз не се оплаквам от България, казва тя. - Много обичам тази държава, но не искам да чакам да дойдат американци в България, за да купят картините ми, допълни тя. - Не искам да съм последовател, а да изразявам себе си на световно ниво.”
След две години, тъй като галерията е резервирана дотогава, Йона ще може да направи и самостоятелна изложба там. През това време тя ще продължава да посещава курсове по английски език и студиа на различни художници, за да се учи. За нейно разочарование в Ню Йорк няма толкова много галерии, които да концентрират изкуството си в класическа живопис. Или поне не толкова, колкото на нея й се иска. „Има доста кич”, споделя тя.
Ако искате да видите картините на българката, изложбата „AROUSAL” ще продължи до 29 януари.
\\\"Въображението е по-важно от знанието\\\" Айнщайн
|
Изложба в NY на Йона Тукусер бессарбска българка
