Не бях тук и без отговор остана обвинението Ви, че българското изобразително изкуство не е проправило нито път, нито пътека в световната култура. Това донякъде е вярно, въпреки, че пропуска художници и склуптори като Паскин, Папазов, Гърнев, Елисеев, Дюлгеров, Боирис Георгиев, Пейков и Данкова. Причината обаче не се корени в изкуството ни. От създаването на нова България всяко следващо правителство, всеки следващ режим, всяко следващо поколение безцеремонно задрасква направеното преди него. Посякоха Стамболов, убиха Стамболийски, Йосиф Хербст и Гео Милев изчезнаха безследно, а църквата “Света Неделя” хвръкна във въздуха. После “Народният съд” покоси цвета на нацията- Щъркелов, Танев и Добринов хвърлиха в затвора, за да рисуеват след това Хайнбоаз, железопътната линията Перник- Волуяк и етикети за компоти. Затвориха вратите на галериите пред Генко Генков, Лика Янко, Иван Ненов, Васил Иванов, Вера Недкова, а Вера Лукова бе принудена да пее в хора на Българското радио. Новото време развенча Вапцаров, Ясенов, Фурнаджиев и Разцветников. А най- нежният поет на България Христо Фотев умря от глад. Вълните на белия и червен терор пометоха най- талантливите, а на тяхно място изплуваха интелектуалците Евгени Минчев, Азис, Преслава, Карбовски, Тадаръкова, Патрашкова и Людмила Филипова.
Тук, ето тук, само тук и именно тук е заровено кучето. Такава държава не може да създаде творци като Джакомети, Модилиани, Шагал или Ботеро, които могат да сочат пътя напред.
|