Съгласен съм, че да бъдеш успешен или не е въпрос на избор, но и въпрос на мислене. Съгласен съм, че никой отвън не ти е виновен за твоето вътрешно състояние.

Всички сме израсли под влиянието на гигантската мисъл-форма, че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят. Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: "Така правят другите хора - следователно това е правилно" - важното е да не са по-долу от някакво средно ниво.

Колко хора се замислят, че такова поведение прилича повече на поведение на машина, на робот или както пиша понякога - на зомби. Масовата мисъл-форма, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване. Благодарение на тази умствена леност, действа ефективно рекламата, политическите и религиозните внушения. Естествено, всеки един от нас, в някакъв момент от живота си, излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията "мислещ човек", защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция.

Това, което си позволявам да твърдя е, че ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, еволюцията им щеше да се ускори многократно. За да не изглеждат голословни твърденията ми, ще разгледам един пример от ежедневието, който може да покаже колко сериозен е въпроса при отсъствието на мислене.

Става въпрос за съвременната медицина - много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите.
През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща. Така е изградена масовата мисъл-форма, че някой друг трябва да се грижи за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си - установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата - това признак на мислене ли е? Забележете, двигателя, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина - отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици - внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара - как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност?


Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема - началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.