Не е необходимо това което другите харесват да се харесва и на теб. И обратно.
Да си "сверяваш часовника" в това отношение според този на другите не е най-добрата идея.
Може да се случи с най-добрия си приятел да имате коренно различни мнения за една творба или художник.
Това е нормално и няма нищо лошо. Не е необходимо да си настройвате един към друг вкусовете.

Така е! Но понякога, когато други хора - за които знам, че не са сноби, - се възхищават от някоя картина, а аз не долавям нищо особено в нея, започва да ме обзема чувството, че съм като сляпа. Струва ми се, че ми трябва някакъв ключ към тази картина, нещо, което да ми помогне да прогледна по-надълбоко в нея, за да я усетя...

И наистина, имала съм такива моменти, в които една картина е напълно безлична за мен, а после, може и след месец или година, когато я погледна отново, изведнъж нахлува в съзнанието ми, пронизва ме сякаш с нещо неуловимо. И тогава само се чудя - как ли не съм го усетила преди. И колко ли много стойностни картини, книги или филми са минали ей така - през мен, като през празно пространство...

Е, трудно ми е да обясня какво точно ме терзае, но и едва ли е нужно, защото в постинга си ти всъщност си ми отговорил, още преди аз самата да осмисля въпросите си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите