|
"......да се надигнат талантливите и можещи хора, да ги оценят и стъпка по стъпка нещата ще се оправят. Нищо не е загубено."
Скулпторът Валентин Василев: Филмът „Титаник” промени живота ми
27 май 2011 | 13:16 | Радио "Фокус"-Варна
Начало / Мнение
За скулптурата, изкуството и успеха радио „Фокус”-Варна разговаря със скулптора Валентин Василев
Фокус: Г-н Василев, в Българя сте известен най-вече с работата си в Холивуд, със скулптурата на Св. св. Кирил и Методий в Одеса - първият светещ паметник в Европа.
[image]http://i.rusenews.eu/thumb/phpThumb.php?src=1178697420732850141&w=370&h=280[/image]
Ваши творби са показвани на престижни форуми в Европа, Япония, Мексико, САЩ и Австралия. Къде е началото и как започнахте да работите за киното?
Валентин Василев: Според мен началото беше още тук, в София, когато бях ученик и по-късно студент. Това обаче го разбрах едва по-късно – в САЩ. В Холивуд скулпторите със солидно образование са много високо в йерархията. Художник без солидно образование няма шансове за изява на Запад.
Фокус: Как попаднахте в екипа на „Титаник” и какво сте правили за този филм?
Валентин Василев: В Америка на парти никой няма да те покани на сериозна работа и аз съм много доволен, че имам образование. Аз се борих шест години до първия си филм, където беше написано името ми и това е най-ценният филм за мен – „Пристигащия” с Чарли Шийн. Там бях авторът на извънземните в някои сцени и по този начин вече можех да сложа в биографията си, че имам филм в Холивуд, защото хората не се интересуват какви изяви имам по международните арт форуми, а в какви филми съм участвал. По този начин се явих на интервю в голяма компания и започнах с филма „Петият елемент”. За него работихме осем месеца, но в края на периода започнах и паралелна работа за „Титаник”. Там съм правил почти всички архитектурни детайли около камината на кораба и сцените с наводняването на коридорите. Там се стигна до куриоз – с мен имаше още няколко скулптори, но те отказаха да се занимават, защото видяха, че съм добър в изработката на лица, анатомията и фигурите и оставаха празни петна, за да може аз, когато дойда, да ги направя и снимките да продължат.
Фокус: Промени ли се животът ви в личен и професионален план след като „Титаник” спечели Оскар?
Валентин Василев: Филмът „Титаник” промени живота ми. Той беше много голямо събитие за всички, които участвахме в неговото реализиране, дори и за хората, които моментно бяха разколебани, защото снимките спираха два пъти заради липса на пари. След филма получих удовлетворение и по-висок авторитет. Определено мога да кажа, че предложенията за работа по декорите на други холивудски продукции се увеличиха многократно. Тогава си дадох сметка, колко е важно солидното образование, което получих в България. Имах щастието и късмета да работя за големи филми, защото 90 % от филмите по света се реализират в Холивуд, но от тях само около 10 % заслужават внимание.
Фокус: Защо решихте да се върнете в България след такъв успех в Америка?
Валентин Василев: Завръщането ми в България не е грешка. Аз винаги разглеждам нещата като стъпки и като спирки в живота. По този начин, аз се доказах, но в един определен момент започна да ми липсва работата с моята голяма любов скулптурата и реших да и отделя повече време. Отново присъствах на няколко арт форума, от които спечелих награди, като тази от Флоренция например.
Фокус: Как дойде предложението за паметника в Одеса и коя творческа задача ви е развълнувала най-силно през последните години?
Валентин Василев: Светещият паметник на Св. св. Кирил и Методий в украинския град Одеса е работата на живота ми. Този паметник трябва да даде пламък на поколенията. Той е открит преди пет години. Неговото построяване беше една огромна и отговорна задача. Скулптурата, макар и не много популярна, е много отговорна професия. Произведението, което стои в стаята на колекционера, е едно, но когато то се сложи в музея или в градска среда става видимо за всички. Там няма полутонове и сенки, а единствено твоите идеи и затова всяка една грешка се вижда. Затова отговорността на един творец или скулптор е много голяма. Българите са много талантливи и е необходимо на преден план да се лансират можещите и отговорни хора, а не героите на деня. Нещата трябва да са откровени, професионално добре направени и да имат послание и мисля, че в ситуацията, в която се намираме, трябва да селектираме, особено талантливите. Всеки един талант, който напусне страната или се прояви в България трябва да бъде поощряван и то не с пирографирани бъклици и грамоти, а с пари. За паметника в Одеса участвах в конкурс и го спечелих. Не знам колко бяха участниците, но идеята за светещ паметник много се хареса и като цяло композицията.
Фокус: Върху какво работите в момента?
Валентин Василев: В момента се занимавам с няколко проекта, но не бих искал да ги споделям предварително. Отделям и голямо внимание на малката пластика, защото за мен няма голяма и малка пластика, малки и големи творци и малки и големи галерии. Нещата трябва да са професионално добре направени и да имат послание, затова си мисля, че сега в ситуацията, в която се намираме трябва да селектираме, особено таланта.
Фокус: Ще останете ли тук или ще се върнете в Америка?
Валентин Василев: Аз цял живот съм се борил да бъда свободен. Смятам, че в момента България има нужда от хора като мен, да се надигнат талантливите и можещи хора, да ги оценят и стъпка по стъпка нещата ще се оправят. Нищо не е загубено. Просто аморфността, некадърността и предприемчивостта, граничеща с кражбата също се борят. И това е битка.
Петко ПЕТКОВ
=======================================
"Winning is all in your mind"Редактирано от зaмax на 27.05.11 23:40.
|
скулптора Валентин Василев
