|
Тема |
Скромните и Великите [re: bashMaistora] |
|
Автор |
зaмax (въображение) |
|
Публикувано | 14.04.11 21:13 |
|
|
"И защо пълните нон стоп интернет пространството с художници като него, а не отворите тема за някои от наистина добрите ни съвремени живописци"
Добър въпрос. И аз съм си го задавал многократно. Вероятно отговора си е в човешката природа. По-лошото и по-грозното е по скандално, а от там и по-коментирано.
Ако имаш новина "Трима абитуриенти се размазаха в дърво с БМВ" и друга:
"Трима абитуриенти спечелиха златни медали от международна олимпиада по математика" , да се обзаложим ли коя новина ще има повече посещения и коментари.
Но това не е само в България, в целия свят лошото е по-коментираното.
Помня, че тук имаше тема за Вукадинов преди 3-4 години, която си замина с 20-тина коментара. За другите, които споменаваш май никога не се е отваряло приказка.
"Повечето от тях дори нямат сайтове, предполагам са скромни творци"
За съжаление е така. Но в 21 век скромността е отрицателно и вредно качество. Скромен ли си загиваваш и си обречен на неизвестност. Не живеем в средновековието, когато в целия свят е имало 50 добри художници и общо взето всеки който се е интересувал ги е познавал. Сега има 50 000 добри художници и още 5 000 000 които претендират да са такива. Затова скромните нямат шанс. Затова тези, за които е темата тук успяват. Защото компенсират липсата на елементарни знания за композиция, перспектива и колорит със самочувствие, нахалство и работа с обществеността.
Е така е господа! Светът се върти не от скромните.
Знам, че ще ми извадите много скромни художници станали велики след смърта си. Но ако искате приживе някой да ви знае името скромността е последното, което ще ви помогне. Не се заяждам. Този въпрос съм го обсъждал с много приятели-колеги и приятелски съм ги съветвал да си поразмърдат мързеливите задници и да поработят малко по саморекламата си.
Айде представете си сега примерно (че споменах горе Вукадинов) ако беше по млад и да имаше нахалството и самочувствието на хората за които е темата. Да действаше с техните техники и инструменти за PR, ами че той щеше да излети в космоса.
И обратен пример: ако Салвадор Дали си рисуваше тихо в някое затънтено испаско село, обличаше се скромно и имаше обикновенно възпитано поведение в редки появявания на общесвени места , докъде щеше да му стигне известността и славата?? Първо нямаше да има пари пък и смелост да рисува 4 метрови платна. Скандалите, скандалното му държане и облекло са определящи той да бъде в устата на общественост и медии.
Велик приживе се става като се изпълнят условията за PR съчетано с талант и обем труд (Дали има над 1500 платна. Колко от вас пишещите тук имат завършени поне 150 платна?)
Така че, приятелски съвет: вместо да си губите времето скрити зад анонимни никове да плюете по кича, поразмърдайте задници и направете нещо за популяризиране на добрите художници, като започнете със себе си, разбира се.
=======================================
"Winning is all in your mind"
|
| |
|
|
|