Цитат:
Както ти казах инфото би било полезно за много хора сега.
Абе, нещо не си личи Както виждаш освен теб никой не се интересува от това.
Цитат:
Ти от своя страна ще можеш да претендираш за "електронна" добрина, когато се озовеш пред лицето на ГОСПОД.
Не това ми е целта. (както стана ясно, не съм особен фен на боговете и религиите) Просто давам инфо, защото виждам как лавинообразно нараства броя на добри продавачи на изкуство от източно-европейски страни, а България малко изостава. Затова искам да помогна. Не можеш да правиш изкуство без пари. Знам, че веднага сега ще скочат хора да ми дават примери колко бедни художници е имало, които после са станали велики.
Дами и Господа, това романтично време е отминало отдавна. С това вече не можем да извиняваме неможенето си или мързела си и да се самозаблуждаваме, че след 100 години ще бъдем оценени. Днес добър, но беден художник няма. (или ако е бил, когато започва не е останал беден за дълго време) Покажеш ли нещо добро в Ню Йорк (давам този град за пример защото претендирам да познавам от дълго време новините в изобразителното изкуство там) независимо виртуално или реално, няма начин да останеш незабелязан и още по-малко пък неразбран. Няма значение какви познати имаш там, или че си от Зимбабве, Пакистан, или Монголия. Покажеш ли нещо наистина НОВО и добро, никой галерист няма да пропусне възможността да си лепне заслугите, че те е открил. Подчертавам НОВО, защото да си само добър рисувач не е достатъчно. Трябва да си НОВАТОР. Разбира се, трябва и количество. С 5-10 парчета ще предизвикаш само едно "О интересно", но няма да те вземат на сериозно, докато не покажеш постоянсво и сериозно количество платна.
20 години след социализма и 10-15 години от както има развит интернет все още постоянно чувам оправдания, че някой неможел да бъде добър и известен художник, защото видите ли Светлин Русев или някой друг му пречел да се изяви. Добре, някой ти пречи, тогава защо трябва да се блъскаш да излагаш на Шипка 6. Целия останал свят ти е на клик разстояние. Кой ти е виновен, че си решил, че единствения начин за успех минава през Шипка 6. Веднага чувам сега: "Е ама трябва да знаеш английски" Съгласен съм. Трябва.
Трябва да решиш кое ще ти е по лесно да се бориш с галеристите или да научиш английски. Вярно със знаенето на английски не се изчерпват нещата. Трябва и четене и ровене. И най-важното победа в най-трудната битка за художниците - битката с мързела. Познавам прекрасни талантливи млади художници, които постоянно губят тази битка. Рисуват по 2 картини на година, през останалото време пушат и обвиняват:
държавата,
правителството,
кризата,
българската националност
другите художници
галеристите
и целия свят за собствения си неуспех.
Защото къде-къде е по лесно да намериш причини, отколкото да намериш начин. Няма друго обяснение за мен, как така някакви 20 годишни шриланки или пакистанци или туземци могат да излагат в Ню Йорк, а български художници немогат.
Е, затова пиша тея писмена. (макар, че времето, което ми отне писането само на този пост е колкото да нарисувам една малка картина. Ако го превърнем в пари ....................... поне се надявам да оцените усилията)
За продаването през сайтове.
Има добри български художници на всички нива и всички стилове, които прекрасно могат да си разработят личните продажби, да си правят пари, и да си правят изкуство както го разбират.
Инвестицията в електронно продаване е нищожна в сравнение с разходите в пари, време и нерви по организиране на изложба и евентуално осъществяване на продажба там.
Да не сравняваме пък броя на посетителите, които ще влязат на изложбата и тези които ще посетят виртуалната ти галерия.
Сайтовете ти взимат 3-7% (даже има и с 0%) от продажната цена на картината и то след като се получат парите от купувача.
Картината изпращаш едва след получаването на парите. А една реална галерия колко ти взима, и кога получаваш парите, и колко време губиш
докато си ги измъкнеш от тях няма да говоря, всички добре знаят.
=======================================
"Winning is all in your mind"Редактирано от зaмax на 19.03.11 22:38.
|