Наскоро прочетох някъде коментар, в който се говореше за човек, който е живял в Израел. Та го питали защо има огромна разлика в успеха изобщо между евреите и българите, след като и двете нации са на доста високо ниво по интелект. Та човекът обяснил, че в Израел отношението било коренно различно. Там хората, които опитвали, били поощрявани от другите, защото били наясно, че човек обикновено ще допуска много грешки, докато се изчисти. Докато започне постепено да прави хубави неща. Че без грешките няма как да стане истински творец. А в Бг, хората тласкани къде от естетизъм, къде от злоба от собствения неуспех, къде най-вече по навик, кой каквото опита да направи, другите му се нахвърлят и яростно го смачквали. Така пред начинаещия стои непосилно висока летва, която той няма как да прескочи със собствени сили. И хората започват да разчитат единствено на някакви изпитани формули, гарантиращи, ако не успех, то поне запушване устата на дебнещата "критиката". Но всичко това създало посредствеността, страха и загубата на себе си.
Аз мисля, че вие някога съвсем откровено сте бил погнусен от помията, която започна да прогресира началото на 90-те. Но не си ли давате сметка, че крайните ви коментари убиват смелостта на какви ли не люде, но с изключение точно на най-наглите, които продължават все по-успешно да обладават културата на родината ни като плевели. Аз обръщам внимание както на добри, така и на критични мнения, но отдавна не обръщам внимание на най-крайните. В тях виждам предимно някакво осъзнато, или не чак толкова, желание, крещящият да бъде чут и да му бъде обърнато внимание. Но реших да ви напиша коментара си, защото ако сте някакъв оценяващ или учител, просто трябва да се замислите, че такова отношение, ако не бъде вкарано в премерени граници, е пагубно за младите.
Предполагам, че ако ви се покажат много от ранните неща на споменатите от вас истински творци, ще ги сравните със земята по обичайния ви начин.