Е, скулптурните портрети от елинистическата и римската епоха са правени с маниакални подробности в детайла. Римските повтарят дори дефекти в кожата, понякога изглеждат почти карикатурни. Пък и не само бронзовите. Виж Веспасиан например - отличен портрет на един недоверчив, хитър, съобразителен, нелишен от известен хумор възрастен мъж. Репродукция на Веспасиановата глава би могла чудесно да послужи за илюстрация към разказа на Светоний за този император.

"Излизащите от мъгла" фигури без излишни детайли и портретна натовареност идват по-скоро от Класическата епоха.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...