Аз съм на 26 и съм почти всеяден. но като казвам "почти", ще си призная, че изобщо не схващам какво се случва пред очите ми като ида в СГХГ за нова изложба или на "Шипка" 6. Тоест "арт средите" според мен обикновено не произвеждат нищо комуникативно. Тече си между художниците някаква вътрешна комуникация и те се опитват да я внушат като нещо интересно на купувачите, сиреч на богаташите. Тези пък обикновено нищо не вдяват и купуват без да са наясно с вкусовете си. За любителите като мен - пръст в устата. Че не мога да купувам е ясно, но мога поне да ходя по изложби. Рядко обаче успявам да се прехласна по нещо, а нали целта на изкуството е или да ме замисли, или да ме трогне.

Е, не съм съвсем прав, малко опростявам. Харесвам неколцина автори на бронзови пластики, харесвам Олег Денисенко, скоро видях и прекрасни картини на "Солунска". Дори може да стисна финансово зъби и да купя една. Но това, което бих купил, не минава за високо изкуство. Просто е градски изглед. Не кич, не простотия, дори не фентъзи, а просто изглед. След дъжд. На, язък, избяга ми името на художничката.

Колкото до професионалните литератори и "Властелина", информацията ти е остаряла. Уилям Оудън, който вече минава за нещо като класик, е похвалил тая книга доста сериозно. А в една от христоматиите по английска литература за Английската гимназия за ХІІ клас е включен фрагмент от Толкин - между Хемингуей и Оруел.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...