Петел, с примера с А.Митов се забиваш в безкрайното поле на интерпретациите, на различните вкусове, на различни светоусещания. Мога да ти отговоря, че, уви, пътя който извървя българския селянин, прав си, за съжаление, наистина засега стига до кофите за боклук и цялата мизерия, която ни заобикаля. Прав си, това е угнетяващо. Не знам дали един розов залез на таблата на кревата ти ще те изпълни със светли и красиви чувства или ще направи сънищата ти по-красиви, но смятам ,че съпричасността към болката е по-красиво ,макар по-угнетяващо чувство.
Болка, страдание и героизъм- доколко се покриват с личността на Св. Русев, питаш?!
Не знам, а с твоята? А, с моята? А, с Пейнтъра? Или ОО? А, с всеки един от нас? Хайде, първо всеки да се погрижи за своята чистоплътност... Когато говорих преди малко за Болка, Страдание, Героизъм имах предвид Болка, Героизъм и Страдание, които са преминали пречистващо през времето, през народа ни, през всички нас, а не болката в гъза(извинете!).
А, за автопортрета в червено се поинтересувай кога точно е правен, по какъв повод и тогава тълкувай! Поздрави!