Друго си е да забравим пречистващите болки, смелото поглеждане на истината в очите, правото на човек да реагира на света в който живеем по адекватния за него начин, възможността да извикаш от болка, па макар със средствата на живописта, възможността да намериш пластически еквивалент на това което чувстваш и смело и безкомпромисно да кажеш това съм аз, така са минали през мен тези събития от историята на нашата страна, така ги чувствам и болката ще ме пречисти за да мога да понеса тежестта на днешния ден. И ако вас не ви разтърсват ковчезите с избити деца, ястребинчетата, мъката на майките, куража да дадеш живота си за Родина, за Идея, да се противопоставиш на моралното изродство, независимо с каква идеологическа униформа се е облякло, силата на Смирението, то вие сте абсолютно осакатени...
Нима за вас живописта е празнично чуруликане на славейчета, хармониране на цветове, слугинска украса за интериори или е движение, търсене на себе си, себепознание, себепречистване, средство за себеизразяване...
И ако е така, и ако един автор застане откровен пред вас с картините си, смелостта му да се заяви, да се разкрие с дълбоките си вълнения- това е достатъчно основание за уважение. Колкото и да боли... колкото и да не ви дреме за чуждите болки...
Струва ми се, че всички трябва да се научим да сме малко по-смирени и по-добри.