А сега сериозно на въпроса. Човешката представа за хармония винаги е била свързана със съчетаването на мъжкото и женското. Вярвало се е, а и все още се вярва, че единственият начин да се постигне духовна цялост е да се намери липсващата половина. По времето, когато символът на музата бил въведен в древна Гърция с изкуства са се занимавали само мъжете. Няма нищо чудно в това, че изборът им се спрял на женския пол. Предполагам вдъхновението се е асоциирало с любовния трепет, а отдадеността с вечната неугасваща любов. То и сега го има израза „оженил се е за професията си“. В днешно време и двата пола се изявяват по равно и си мисля, че дамите са леко ощетени от мъжките норми наложени от древните гърци.

Аз сериозно си помислих за това, какво да е името. Спрях се на „Музир“ :))))) Звучи ми мъжествено и романтично, но нека дамите да се изкажат.