Тук съм, разбира се, просто чаках да ти се доходи, та да има за какво да пиша - аз също не искам да говоря с теб. Виж, писането е по-хигиенично - няма нужда да усещам зловонието ти.
Имам некои съображения, обаче!
Явно, както "рисуваш", така и четеш. Никъде, ама никъде (може отново да ме прочетеш) не те сравнявам, а - опазил ме Господ - и да те издигам до тез, които бе изредил. Прочем, виж, проверявай, правилно ли си си ги преписал, когато ги набираш - не е хубаво да им се бъркат имената.
Колкото до това има ли Бог - ами ти си доказателство, че го има.
Талантът, например, е божията искра в природното творение, наречено човек.
Така, че, ти с основание оспорваш съществуването на такава искра, защото при теб липсва. (Защото касае хората - помиярите, както се сещаш, са подминати. Не, че те не са божии създания, но това е друга приказка, не е за теб, няма да я схванеш.)
Давай, сери, мажи и слагай - за това си създаден. А, уточнението, че докато си писал, си и нещо ръкомахал, не беше нужно - дали ти е заета едната ръка, или не, разлика няма. Надявам се, сам да отговориш на загадката си - колкото ти чета постингите, толкова се спирам и на "творението" ти.
Скоро постите ще свършат, ще се почне голямо ядене. Надявам се, че хубаво ще се представиш в монолога си с канализацията. И по-често говори с дупката на нужника, тя е твой извор на вдъхновение - не наш. С нас - по-рядко. Ще сме благодарни.