Както го казах и преди: "Обущарю говори само за обувките". Казах го тогава с добро намерение, без да знам, както казваш, с какво съм се захванал. Наистина не знаех, че се захващам с помияр, но не се притеснявай, знам , че за да се изчисти помията, особено когато помията е много, трябва да се нагази в нея. А ти си тук от много време и много помия си натрупал, та работата няма да е лека, но имам време. Все от някъде трябва да се почне в тая държава. Един гл.секретар на МВР бе казал, че всеки трябва да си изчисти къщата. Е, аз съм почнал. Виждам, че и други имат готовност да започнат чистенето. Днес сме двама, утре трима, "...селяни, маса, народ..." Както е казал поета. А, един друг (не гл. секретар, а ген. секретар) е казал: "Наше дело правое, победа будет за нами!"
Та, да се върнем на въпроса. Тъй като си тук (в клуба) от доста време, разположил си се като румелийския бейлербей. Даваш присъди на всички наоколо, които само леко смеят да отворят вратата на изкуството, с надежда че тук ще намерят сродни души, с които деликатно (защото твореца е деликатна натура, не хам, като теб, кретен с кретен) ще могат да споделят проблемите си, вълненията си и мнението си, за нещо, което ги е развълнувало, защото те не са безразлични към околния свят. Вместо това към тях, от засада, защото помияра пази територията си, изкачаш ти, нещастния и некадърния, но за сметка на това, отворил уста като тунела под Ламанша, всичко знаещ, всичко владеещ като компютърни програми, и вдигащ аларма до небето. И знаеш ли защо? (Не отговаряй, това се нарича риторичен въпрос, от твоя отговор няма нужда). Защото с много лай, вой, пяна и помия трябва да скриеш, че си идиот и то, несимпатичен идиот, нещастно същество, живеещо и торящо, (не творящо, не е грешка, нали) върху торта, която сам създаваш, защото торта е твоята стихия. Тя е твоята вселена. Не случайно, искаш всичко да е тор, тя е твоята жизнена среда. Лошо няма, ако беше в друг клуб, за цветя, например, поне щеше да има полза от теб. Тук ти си бурен, нищо не създаващ, но като всеки бурен яко вкопчил се в късчетата плодородна почва.
На мен си ми ясен, елементарен си като бруст, но какво остава за някое крехко дете, решило да се отдаде на изкуството. Знае, че в Нета има клубове и хора, работещи на една и съща нива. Отваря то любопитно и боязливо и какво - смрад, помия, кенеф. Задава си то въпроси, насреща му педофила мазен и лигав - винаги готов за поквареното си дело. Ти, еманациия на кретенизма, плахо трябва да влизаш тук, и то с надежда да те пуснат в антрето, не другите. За другите вратата трябва да е широко отворена, макар и сега да е задръстена от планините воняща и разлагаща се тор.
Да сложа да видиш нещо от мен значи да те издигна до себе си, синемадурест членоразмахвач. Не, аз да се принизя до теб. Мога да се принизя, говорейки си с теб за лайна, защото от това разбираш, за изкуство - никога. Мога да покажа нещо на колега, на обикновен човек, но с отворена душа за изкуството - на теб никога. Тъни си в мрак и безпросветност, ти си свършил и за околните и за света.
Да, хората не са глупаци, но във всеки има съмнения. Хората са деликатни, не смеят гласно да кажат мнението си (особено за изкуството), защото има центрофуги като теб, които веднага изливат компетентната си помия. И това не е само в изкуството, а в целия ни заобикалящ живот. И виждайки тук нескопосано-некадърните ти чекии, подкрепени с изумителни, не, изключително изумителни термини, като светлоходност и топлоходност, те гледат да се махнат от тук, смятайки, че клубът е пълен с кретени.
Навираш ни лайняно-опиканите си творения, наричащи ги картини и ни смяташ за глупаците, на които една лъжа повторена хиляда пъти става истина. Затова си и неуморим, пък и при теб не е трудно - какъв ти е проблема, можеш да сереш без спиране, нали от торта се храниш, какво друго да сереш.
Не, хората не са глупаците, за които ги имаш.Интернета е велико нещо - кликваш и си на друго място, някъде по света или тук, в България, и виждаш, че хората творят наистина. Гледаш, обаче, в този сайт, и какво - лайна и смрад. Лайнарю, светът е красив и пъстър, виж как природата оживява, подготвя се за нов живот, за да разцъфти в прекрасното си многообразие и неповторимост. И знай - и върху торта пониква красиво цвете!
Но, не се заблуждавай, това няма да е твоето цвете. Твоето цвете отдавна е увяхнало.