|
Здравейте и на тримата!
Позволих си да ви напиша това съобщение, т.к. от няколко дни наблюдавам разгорещените ви дискусии. Радва ме, че има хората, които хем са почитатели на изкуството, хем са подковани с достатъчно знания. Забелязах го и в тримата. Но има нещо, което не дотам харесвам, а то е високопарните ви приказки. Отстрани малко изглежда като състезание: кой колко повече знае, кой ще надприкаже другия и същевременно ако някой успее да вземе връх, току изпита душевен оргазъм. Не казвам, че има нещо лошо в това - нали затова съществува форума, но в приказките българина е много силен. Говори ли, говори ... за това всички си мислим, че сме "дъ бест", но в същото време сме едни посрани същества, които лежат в лайната, гледаме нагоре като си мислим, че това са звезди, но уви. Ето ви отговора на въпроса защо българското изкуство си остава само българско, а не световно. Защото всички говорят БЕЗ да действат. Оставяме на страна безмозъчните чворове, които си купуват Майстора, Златьо и компания, т.к. били известни (нищо против авторите). Те го правят не защото харесват автора, а защотото фона на картината се вързва прекрасно с теракота внос от Италия, а и друго си е като кажеш: "Имам платно на Майстора" вместо: "Имам картина на Антон Митов (образно казано)". Според мен А.М. е хиляди класи над прочутия наш Майстор, но не дотам известен сред "неразбирачите".
Малко се отклоних от мисълта ми, а имено това, че българското изкуство остава в сянка не защотото е по-малко стойностно. Просто тук липсват хора, тук царува животинското, борбата за естествените нужди (да хапнем, пък после да посетим "едното място"). Всички говорят, както аз, вие и многото други, говорят и си мислят, че проблема е в художниците ни. Как е възможно това след като тук се творят наистина красиви неща, липсват ни мецанатите. Няма я рекламата. Няма го търсенето. Няма ги хората. Та тук си нямаме дори Национална галерия. То преди като я имахме, какво от това!. Картините - в плачевно състояние, нуждаещи се от реставрация. Самата сграда тече, рони се, срутва се ... Кажете ми една европейска столица, която си няма Национална галерия или дори някоя която си има, но е в състоянието на нашата (докато функционираше). Май няма,а? Ами ние не ценим изкуството, а само чакаме някой да дойде и да ни го оцени. Дори си нямаме държава, която да го оцени!
Оправданията лесно се намират: турско робство, после комунизъм, после "СеДеСизъм"....Оправдания от сорта: "Хората нямат пари за изкуство" не важат в ушите на един истински човек. Защото в изкуството е истината, изкуството под всичките му форми.
Имам още много горчилка да излея по повод народността ни, но мисля да спра.
Накратко:
Тук ни трябват мецанати, хора които са умни, знаещи и можещи. Не ни трябват хленчещти и сополиви индивиди.
Нека се опитаме да видим звездите, не само да си мислим, че ги виждаме.
Успех!
|
за Ермес, Петков и Матис
