|
Ermes поздравява Матис!
Верен на стила си, ще отговоря подробно и изчерпателно на изразеното от теб мнение, което уважавам, и ти благодаря, че го сподели с мен.
"Golemiq problem na nashite, prevaznasqni ot teb balgarski tvorci e, 4e si ostavat prekaleno REGIONALNI! "
Приятелю, за да добиеш представа накъде върви дискусията по новооткритата тема (стига да имаш желание), молбата ми е да хвърлиш едно око на темата "Ермес за Петков... и не само". Аз не "превъзнасям" българските творци ЗА СМЕТКА на световните, нямам никакво намерение да величая некадърници и самозванци от някакви "патриотични" подбуди . Съгласи се обаче, че имаме много стойностни художници. Да, регионалното преобладава в картините им, но преди да започнем с критиките, нека се замислим ЗАЩО преобладава именно регионалното и то дори у хора, завършили в най-престижните световни средища на изкуството, хора, пропътували множество държави и континенти, хора, владеещи по няколко езика и занаята? Нима автор като Борис Георгиев може да бъде белязан с определението "регионален творец"?! Той, който е обиколил и живял в половината свят, завършил е с отличие Императорската худ. академия в Санкт-Петербург, създал е великолепни по своята одухотвореност и изящество на рисунъка портрети на Айнщайн, Ромен Ролан, Ганди, Рабиндранат Тагор, братя Владигерови... И всичките ги е познавал лично, лично!!! Владеел е писмено и говоримо 12 езика! Вярно, че творец като Борис Георгиев е някакво нетипично явление за българското изкуство: космополит по душа, перфекционист на формата, дълбоко духовна личност, визионер, но винаги с готовност участвал със самостоятелни изложби в БГ, насочвайки вниманието на художествения елит към други светове, друга естетика и друго световъзприемане.
Истината е, че в началото на ХХ век много от нещата за откриване в изобразителните изкуства вече са били открити, и, както казва Петков: "от 100 години насам художниците утъпкват пътеката, прокарана от Сезан". Това, което е липсвало на България, е било именно РЕГИОНАЛНОТО. Големите теми отдавна са висели по музеите. Но нима творците от другите страни не са минали през регионалното, преди да се издигнат до по-високи художествени обобщения? България е трябвало за кратко време, в "сгъстен график" да извърви един сложен път, да запълва исторически празнини в условията на културен вакуум. Затова чехът Мърквичка наред с монументалния портрет на княгиня Мария-Луиза рисува "Ръченица", затова "парижанинът" Никола Танев рисува карловски дворове и селски къщи, затова член-кореспондентът на Дружеството на италианските художници Антон Митов рисува "Група селяни на пазар в София", затова "немският възпитаник" Борис Денев не се уморява да рисува пейзажи от Свищов, Мелник, Търново, София... защото тези неща дотогава не са били ИЗОБРАЗЯВАНИ. Имало е икони, имало ги е стенописите на Захари Зограф, имало ги е портретите на Георги Данчов-Зографина, но като цяло - огромна зееща пропаст в българската "светска" живопис... И на тези хора им е било съдено да я запълнят. Смятам, че те с вещина и достойнство са се справили със задачата си, която за България е била от огромно културно и историческо значение. Едва ли ще ми възразиш, че след заглъхването на сюрреализма в живописта няма епохални открития в СТИЛОВО отношение. Съвременното изкуство от последните десетилетия е едно залиняло растение, хаос от стилови похвати, ниско техническо ниво на изпълнение, беззъбо, безсюжетно и анемично... Това, което най-много липсва на съвременните творци (в глобален мащаб), са ТЕМИ за живописване. Те са повърхностни и единственото, с което могат да прикрият своята повърхностност и пустота, е колоритното разнообразие - самоцелно и увиснало в пространството, но все пак впечатляващо с различността си. Една салата от цветове и толкоз. Декоративното над всичко. Да живеят драпериите!
S kakvo nqkoi ot tqh e doprinesal za razvitieto na svetovnoto izkystvo,dal my e nqkakva po-dryga nasoka,po-razli4na estetika?????
Ех, братко, какво "развитие на световното изкуство", каква "по-различна естетика", к'ви 5 лева след 500 (!!!) години турско РОБСТВО (дано не си от ония, дето говорят за "зона на отоманско влияние" или за "отоманско присъствие" - ако не четат Каравелов, Вазов, Стоянов и пр., поне да идат в Баташката църква да видят част от следите на това присъствие!). Самият факт, че в продължение на 5 века (около 10 поколения!!!) потисничество сме запазили езика и вярата си, е достоен за гордост и преклонение феномен в човешката история. Помисли само КОЛКО МНОГО е постигнато за краткия промеждутък от Освобождението до 9.ІХ.1944! И то не само в областта на изобразителните изкуства. Това е гигантски скок за малоброен и "закъснял" народ като нашия, не мислиш ли? А откъде заимстваха писмеността си руси, сърби, украинци, беларуси, че и монголци даже (айде, на последните кирилицата им беше наложена, но все пак се оказа подходяща за графично изобразяване на звуковете им)... Отговорът е - от България, благодарение брилянтната политика на цар Борис І. Нима това не е факт от световноисторическо значение?! Пак по негово време България беше кръстена в Христовата вяра, докато повечето от днешните европейски държави ги е нямало на картата, а пък бъдещите им поданици/граждани са скачали по дърветата във вид на маймуни, издавайки нечленоразделни звуци.
Tova 4e v jivota na nqkoi artist se e sly4ilno po nepredvidimi ste4eniq na obstoqtelstva nqkakva zlo4estina,parazliza,kra4marski geroizam ili pak lishavane ot ediniqt si slyhov organ ,ne e kriteriii za golqm tvorec
Не е критерий, съгласен съм, но е съществен щрих към творчеството на даден творец. Спомни си какво казва Пенчо Славейков - един от най-бележитите български интелектуалци, кандидат за Нобелова награда, който, както е известно, още дете остава сакат за цял живот вследствие нещастно падане върху леда на замръзналата Марица: "Падането на леда на Марица ме направи поет". Според преданието Омир е бил сляп, Байрон е бил куц, Ницше е страдал от чудовищно главоболие, придружено с повръщане до несвяст, Ван Гог се е превърнал в пословичен пример, Паганини е имал патологично издължени крайници, наричали са музиката му "дяволска" и дълго време не са могли да погребат тялото му както подобава. За Златю Бояджиев вече казах... Примерите могат да се умножават още и още...
Не твърдя, че човек трябва непременно да е сакат или да страда от някакъв физически недъг, за да стане голям творец, подчертавам само значението И НА ТЕЗИ неща в живота на художника в най-широкия смисъл на тази дума.
Поздрави! И - късмет!
|
Gore6ti misli za Matis, puk i za vseki misle6t
