|
Ермес поздравява Петков!
Винаги много внимателно и съвестно се готвя за отговорите или полемиките си, така че сметнах за най-удачно да коментирам мнението ти абзац по абзац. И така, започвам:
"Не си ме разбрал правилно за примерът ми относно паралела между Матис и Айвазовски..проблемът не е толкова в авторите..проблемът е в подходът на авторите..Просто аз исках да обърна внимание на това че ако в едни времена е било достатъчно да се смята за добро изкуство това което е добре прописано..в други времена се е разбрало че доброто прописване никак не е достатъчно за да разтресе отвътре зрителят..Търсили са се нови пластове в изкуството и са се намирали..пред новонамерените изразни средства никой сериозен творец не бива да си затваря очите..Това беше червената нишка която трябваше да мине през сравнението ми между Матис и Айвазовски..
Напротив, разбрах те много добре, самият аз правя подобни сравнения. В случая постъпих малко йезуитски, като си позволих "да измисля" някакво противоречие, само и само да засегна теми, които ме вълнуват, а нямаше по-подходящ повод от твоето мнение във форума. Съжалявам, че го казвам, но повечето участници в артклуба ми се струват доста "ниска топка" (или поне не са имали възможността да блеснат, ако е така - още сега им се извинявам) и едва ли щяха да се вдълбочат в написаното от мен така, както го направи ти, за което ти изказвам публична благодарност:-)
"Аз уважавам Питагор като математик например..въпреки всичко не бих искал да уча математика при него..що ли..?..ами щото всеки завършил 11 клас днес има повече познания по математика от Питагор..Е..може и да не е гениален като него..но знае повече...:)"
Тук вече не се стърпях и посегнах към дебелите книги, за да съм максимално точен и изчерпателен. Та там пише (Диоген Лаерций, "Животът на философите"), че Питагор довел геометрията до съвършенство, открил принципа на монохорда (т.е. зависимостта между височината на тона и дължината на струната), известната на всички ни теорема на Питагор, не позволявал да се убиват животни, занимавал се с медицина, бил изключително умерен в яденето, пиел само вода, пръв въвел у елините мерките и теглилките, пръв определил, че вечерницата и зорницата са една и съща звезда... Известно е колко е бил извисен в духовно отношение, че е основател на нова школа във философията - питагорейската, и че от него води началото си италийската философия. За десерт ти сервирам следната мисъл на този изключителен човек: "Знай да обуздаваш 4 неща - гнева, глада, съня и члена си". Ако се погледнем отстрани, май не ставаме за питагорейци:-) Използвам множественото число, но визирам себе си... е, не във всички пунктове.
Казвам всичко това не за да "блесна" със знания, нито пък за да те "опровергавам", казвам го, защото смятам, че е твърде рисковано да се правят механични сравнения между съвременния свят и древността, да се вадят събитията от историческия им контекст и да се правят съпоставки между различни НИВА на познание. Да, днес всеки 11-окласник има повече ИНФОРМАЦИЯ от Питагор, въпросът е КАК осмисля я осмисля, какви връзки прави между отделните компоненти и - най-важното! - как ПРЕТВОРЯВА механично натрупаните знания в живота.
"Винаги съм бил радетел на приемственноста..смятам ,че преди да се почне нещо ново трябва добре да се познава старото..Изкуството-изкуство поражда..
Едва ли някой съвременен живописец би се надявал на стойностни попадения ако не познава постиженията на пост-импресионистите..Смело мога да твърдя че от 100 години насам художниците по светът..знайни или незнайни просто отъпкват пътеката прокарана от Сезан..пътеката на концептуалното изкуство..."
Позволи ми само да добавя: не само "утъпкват" прокараната от Сезан пътека, но май тъпчат на едно място, дори се създава впечатление, че са стигнали до задънена улица. А от задънената улица има два изхода - или да се върнеш назад, или да разбиеш преградата и да прокараш нова улица или поне сокак. А може и да си останеш в задънената улица, но тук говорим за "изход", макар че според някои екзистенциалисти "бездействието също е начин на действие".
"Ти спомена доста знаменити български автори..Аз бих продължил този списък ..Ярослав Вешин..Бенчо Обрешков..Васил Бараков..Илия Петров..много са...Някой разправят че и Кристо Явашев бил велик...ама аз хич не съм на това мнение..даже съм на обратното...даже смятам че той няма право да се нарече българин..Та с две думи не че съм чуждопоклонник и не харесвам българското изкуство..просто смятам че българското изобразително изкуство не е играло чак такава голяма роля в развитието на световното..и да се дават концептуални примери с български автори би било малко пресилено..."
Съгласен за попълването на списъка!!! Смятам, че ако споменем и Борис Георгиев, картинката ще стане още по-блестяща и пъстра.
За Кристо Явашев - по-точно не би могло да се каже. Със същия успех той би могъл да строи замъци от пясък, статуи от лед или фигури от сапунени мехури - ефектно и само толкоз. Фойерверк...
Няма спор, че да се дават, както отбелязваш, концептуални примери с български автори би било "малко пресилено", но как, кажи ми, как иначе да популяризираме стойностните ни автори, ако не понатегнам малко тетивата?! Ние сме малка държава с нисък стандарт, която не разполага с мощните пропагандни оръжия на САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Холандия и пр., нямаме и техните исторически традиции, нямаме дори артистични лобита - знаеш какво искам да кажа. Ето защо най-малкото, което можем да сторим за популяризирането на родното изобразително - и не само - изкуство е наред с христоматийния пример умело да "вмъкваме" съответния аналог с български автор. Имам предвид поне творците от Освобождението до днес.
"А сега бих искал да упомена и най-главното ...то е свързано с това което казваш :'..красотата е относително нещо, абсолютна е само Божествената красота, но едва ли някой от нас би могъл да съди с необходимата вещина и дълбочина по този въпрос.. "..Аз да си призная съм на малко по-друго мнение..моето мнение е че красотата не е относително нещо...според мен тя е сянката на Бога на този свят и за относителност и дума не може да става ..относително е само разпознаването и..едни я разпознават ..други просто бездушно я отминават приемаики случайната сянка хвърлена от някой магарешки бодил върху слънчевата полянка за сянката на Бога.."
Ох, тук нагазваме в много дълбоки и тъмни води... Говорейки за "абсолютната" красота като Божествен атрибут, имах предвид, че човешките преценки за красивото, "разпознаването", за което говориш и което е най-точният термин, са винаги субективни, поради което - променливи. Но след както ти самият наричаш красотата "сянката на Бога на този свят", значи сме на същото мнение за красотата като една от проявите на Бога на земята, докато на нас, хората, ни е отредена ролята единствено на "разпознавачи" на Божествените проявления. Нашата оптика е твърде несъвършена, за да съди за Абсолюта.
"Относно Боян Радев..не бих се наел да анализирам интелектуалните му качества..просто не го познавам човека..зная само че той е един добър колекционер който спонсорира българското изкуство..в това няма нищо лошо според мен.. "
То не е лошо! То е направо трагично! Трагедията е, че това са ни "колекционерите" и "спонсорите"! Едва ли можем да се гордеем с тях. Но така е, когато "скапаната ни държава" - както се изрази друг участник в дискусията - е абдикирала от функциите си да култивира сред "младото поколение" художествен усет и естетически вкус към изящното. Това, което днес наричат с думата "образование", е катастрофа...
Поздрави!
Поздарви и от мен!:)
|
Ermes za Petkov... i ne samo
