Здравей,
Без да се представям за голям специалист в областа на техологията на живописта бих искал да споделя малко свой опит...Навремето се мъчих да усвоявам технологията от книгата "Технология на живописта" на Кирил Цонев...после разбрах че повечето от платната нарисувани от Кирил Цонев са се вече понапукали и са получили кракелюр...:)...Ха иди вярвай някому :)
Моето мнение е че при грундиране и живописване трябва да се внимава да не се включват материали (компоненти ) които могат да влязат в противоречие и да доведат до отделяне на пласт от пласт..Между пластовете трябва да се осъществяват условия на добра адхезия (взаимопроникване и свързване )..прилепване на пластовете..Хубаво е при смесена техника както вслучая който ти разглеждаш -темперна основа с по-нататъжно надживописване с масло да се обърне внимание на дебелината на темперната подложка..колкото е по-тънка толкова по добре ще бъде пропита от маслото на маслената боя и толкова по-еднороден състав ще се получи в пластовете в крайна сметка..Ако темперния слой (подложката) на места е толкова дебела че не се пропива напълно от маслото на следващия слой то има вероятност да се получат в бъдеще различни и влизащи в противоречие при съхнене и топлинно разширение слоеве които ще доведат до напукване..
Четирипроцентовия формалинов разтвор с който се напръскват грундовете от животински характер (туткален грунд, яйчен грунд, желатинов грунд и др. ) служи да предотврати развитие на гъбични колонии (плесенясване на основата ) .
Мене ако питаш най надеждна против напукване си остава чисто маслената ала-прима техника положена върху предварително добре туткалосано платно и тънък полумаслен грунд..
Аз обработвам платната си по следния начин:
Опънатото платно го намазвам двукратно с желатинов разтвор с гъстота при стайна температура като гъстотата на кисело мляко..Желатиновия разтвор приготвям с хладка вода и обикновен желатин за ядене(дет жените го ползват за желиране на това -онова)
След второто намазване внимавам всички отвори на платното напълно да се затворят от желатиновия разтвор така че като го погледна на светлината да не прозира никъде..Тази импрегнация на платното с желатин е доста еластична (не се пука) и освен това е непромокаема за маслото на масленните бои..така че маслото няма шанс да премине към платното..то най-много пропива до грунда и там спира..Грундът от своя страна пък много добре прилепва към тази желатинова импрегнация (туткалосване) поради факта че една от съставките му е желатинов разтвор..
След изсъхване го намазвам също двукратно с полумаслен грунд тънко и също двукратно..като при всяко намазване чакам напълно да изсъхне и чак тогава мажа отново..
Грундът приготвям по следния начин:
В съд попставям винерваис на прах -2 обемни части;безир(по възможност лелен) -половин обемна част;латекс -една обемна част;желатинов разтвор-една обемна част (от същия който ползвахме за туткалосване на платното,това е компонентата която гарантира добра връзка с желатиновата импрегнация) .
Тази смес я обърквам много гобре до добиване на хомогенност(еднородност) и чак тогава добавям вода докато се разреди като варно мляко за боядисване на стени..с този грунд грундирам..
Мога да добавя и това че смятам готовите грундирани платна които се продават също за добри..и надеждни..Ако човек има пари може да си позволи да работи с тях...ако ли не му достигат-грундира сам и му излиза по-ефтино :)
Мога да се похваля че от мои работи които направени преди 25-30 години не се забелязва ни най-малка следа от напукване или олющтване а платната са запазили еластичноста си когато прокараш нокът отзад по тях..
Е..не съм съвсем в целта по поставения от теб въпрос , но пък споделих малко собствен опит...:)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/