|
|
| Тема |
 Интересен анонс |
|
| Автор | RGB (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 23.04.03 08:53 |
|
|
|
Автор на статията е Мария Василева и е взето от :
Проект "Визуален семинар"
" Социалната промяна предефинира ролята на визуалността в съвременното общество, придавайки нова форма на масовия вкус. Като основен нарушител на доминиращите правила и ограничения в съвременната визуална сфера, художниците трябва да задават въпроси за тази ситуация, провокирайки автоматичните визуални навици на "средния гражданин".
Това важи с особена сила за източноевропейските общества в преход, защото обществения живот и вкусовете в тези държави носят белезите на комунистическото визуално обкръжение – бремето на завещаната тоталитарна визуалност все още присъства в урбанистичната структура, в архитектурата, в паметниците и във всекидневната материална култура. Групи от визуални бюрократи и пост-официални художници все още използват старите визуални кодове в услуга на един агресивен нео-национализъм и недоносен антиглобализъм. Мас-медиите в тези държави, често популистки и подаващи се на лесна манипулация, разпространяват елементарна (и политически некоректна) образност, раздвоена между същото това старомодно наследство и наскоро привнесената и не по-малко манипулативна консумеристка визуалност.
В този не съвсем приятелски контекст, креативността и новаторските кодове на съвременното изкуство (с неговата специфика – смесване на гранични стойностни системи, агресивно нарушаване на табута, създаване на нови "обекти на желанието", иронично цитиране, многопластова игривост и др.) конфронтират дефицита на интерпретиране. От друга страна, определяйки нивото на публична грамотност най-общо като ниско, би могло да се каже, че посланията на художниците от тези страни страдат от недостиг на "четливост" и затова не могат да имат значително обществено влияние.
Следващото неблагоприятно положение в тези страни е липсата на връзка между малката група от художници с международна известност и критичните умове: можем да говорим метафорично за разделяне между "визуалния" и "рефлективния" елит – учените и изследователите остават изолирани в тяхната собствена сфера на затворен академичен дебат с незадоволителен публичен ефект. Връзките с култур-журналистите от средствата за масово осведомяване са или незадоволителни, или въобще липсват, така че журналистиката остава ориентирана към масовия вкус и не може да бъде съюзник по пътя към достигане на по-голямо влияние на напредничавите културни активности върху публиката. Така потенциалните възможности на елита с критично мислене да влияе върху културните политики в тези страни, да бъде социален коректив и да предлага лидерско мнение, остават неосъществени.
Главна цел на проекта е първо, да изгради "пряк път" между художници и учени с цел да засили общественото влияние и на двете групи. Второ, да създаде условия за това влияние, като свърже двете групи с полето на културната журналистика в мас-медиите. Акцентът се поставя върху възможното обществено въздействие. Областта на това въздействие е недвусмислено определена като визуален интерфейс на съвременната култура (започвайки с България) - област, поделена с публиката. Тя е обозрима в София. Публичната видимост, както и потенциалното влияние на "прекия път" ще бъдат подпомогнати от въвличането на представители на мас-медиите в семинарите. Крайната цел е въздействие върху културните политики в страната чрез дебат и увеличаване на публичната грамотност в областта на визуалното."
| |
| |
| 
|
|
