ПОКАЖИ НАЙ ПОСЛЕ НЕЩО ТВОЕ:) / Култура и изкуство / Изобразително изкуство

Здравей,
Аз отдавна бях те помолил да сканираш една твоя творба и да я покажеш, на всички нас ще ни бъде интересно да се запознаем с твойто ниво ( в края на краищата имаш диплом, имаш и картини реални както рвърдиш...показвай , изкуството трябва да принадлежи на народа.Пък и за изкуство само да се говори без да се гледа е все едно да се чете камасутра без да се прави секс..:)
Сега трябва да одговоря на поставения от теб въпрос (нали трябва да бъдем обективни в критиката.) Ти питаш
Dali vasha kadurna milost znae pove4e za perspektivata v liceto i ako znae zashto ne go pokaje po nqkakuv na4in?
Одговарям веднага Познавам много добре линейната переспектива , запознат съм с цялата и теоретична страна (линия на хоризонта, точка на схода и една ти му грамада теоретични конструкции относно переспективните съкращения на отсечки и ъгли..например линиите на основанието на носът, очната линия и линията на устата се пресичат в една точка при правилната переспектива..Тези правила са необходими за да може грамотно да се строи пространството...:) .При мен тези правила са доста нарушени в рамките на необходимата и достатъчна свобода която ми позволя да запазя един експресивен изказ , и да деформирам по усет някой форми (така е и при Моделиани , при Матис и доста други художници..). Бързам да обясня , че деформациите при мен не са самоцел , не са предназначени за "шашване на публиката с модерно усещане" а са по скоро мое усещане за психологизъм и внушение..Имам един приятел художник който обича да казва :"не му е майката да нарисуваш кокиче, маиката му е като положиш три петна и да внушиш кокиче, рисуването на кокиче е лесно , трудното е да го внушиш." Мисля че ги разбира нещата тоя мои приятел и доста е прав..Всеки знае да речем че при рисуване на лице по билзката страна е по-масивна от отдалечената поради действието на переспективните закони , малцина обаче знаят как става рисуването на човешката душевност, интелектуален заряд и как се предават внушения на образа..това е трудното..Аз не съм портретист , но се интересувам от психологизма в изграждането повече отколкото това да следвам етюднота достоверност и протоколност..Когато хората гледат един портрет те не се интересуват дали аджеба външното сходство е точно уловено тъй като в повечето случай те не познават модела..Те се интересуват от това което им говори картината видяна през погледа на художника..Винаги съм искал моите картини да имат свой собствен живот , различен от живата реалност..Винаги съм готов да жертвам протоколноста в името на една концепуалност , в името на еднпо пречупване на действителноста през призмата на душевноста на художника..Тази художественна "лъжа" е най цененото от мен нещо в изобразителното изкуство..Защо ми е да бъда фотоапарат когато имама сърце и душа ?Що се касае до въздушната переспектива (онази Леонардовската , довеждаща с отдалечаването до наслояване на синкаво-сивкавата мъгла върху предметите, до "сфоматото" ) бих казал че аз съм я отрекъл , мисля че неината намеса суши живописта и не дава възможност за художественно-колоритно изграждане..Търся други методи за организиране на пространственноста и мисля че се получава.Ако погледнеш ще видиш в някой мой пейзажи колко рязък сблъсък има на заден план и въпреки това единноста на пространството се запазва..Моите концепции не спазват правеилата на академичната живопис, някой от тези концепции са си лично мой..Ако погледнеш ще видиш че аз не изграждам светлосянъчно , нямам определен източник на светлина който да следва сянката , при мен светлината и сянката са в една борба и неопределеност на посоките, не ползвам понятия като колонна сянка почти никога (моят принцип е засенчване о осветляване откъдето трябва) а не както е при етюда да речем..Много държа на меките съповтавки и предизвикване на допълнителни контрасти , за мен змисълът на колорита не е в ярко поставените бои а в тяхната точно премерена дозировка и хармония..Много държа на сложноста на вальорите в колорита, на младите това понятие не им е ясно, даже не се усещат че то съществува..
Ей тъй , поговорихме си...Сега ми се иска да ти копирам тук едно мнение на един голям критик относно литеретурата на Достоевски:
Мы неоднократно в этой самой зале слышали от теоретиков искусства, что "форма и содержание в искусстве неотделимы". Что это - совершенное старье различать их между собою. Что художественное произведение совпадает со своей формой. Что художник является прежде всего "формовщиком" своего произведения. Быть художником - значит искать совершенства формы!

Так вот, если именно с этой точки зрения подойти к Достоевскому, то он художник слабый. Никакого совершенства формы в его произведениях нет. Даже наоборот, большая часть его произведений не доделаны, как-то не закончены, внешне не отшлифованы. Но эта слабость совершенно искупается титаничностью художественного содержания.

Вот по поводу этого представления, едва ли не господствующего у нас, о неотделимости формы и содержания в искусстве т. Маяковский, человек талантливый, сказал однажды острые слова: "Вот эти люди! Для них форма и содержание в искусстве все равно, как генерал в мундире". В этом определении наша мысль может показаться очень смешной на первый взгляд; однако, на самом деле оно, действительно, приблизительно так. Есть художники, творчество которых как мундир без генерала, есть такие, у которых оно - генерал в мундире, а есть и произведения вроде генерала без мундира.

Были такие художники, которые употребляли самые великолепные, самые прекрасные краски и формы для своего творчества и надевали эту роскошную внешность на манекен. Правда, такие произведения имеют много внешней красоты, ловкой компановки, внешней орнаментовки, но они все-таки остаются манекеном, одетым в сшитый хорошим портным сюртук, портным, который, кроме такого хорошо сшитого сюртука, ничего больше не может дать... Словом, это мундир без генерала.

Однако, совершенно несомненно, есть и такие художники, у которых имеется этот генерал, да такой, который способен командовать в течение столетий целыми колоннами людей и который ходит однако почти голым. И вот Достоевский именно такой художник. Он не заботится о туалете. Генерал его очень часто ходит даже непричесанным, но все-таки Достоевский остается великим художником.

Нищо че се отнася за литература , мисля че това важи и за останалите видове изкуства..
Ето тук ти слагам една моя масленна картина :