Голяма маса /някога стоеше в хола и беше семейна светиня, в хола на старото жилище/, два /един, нула, три/ пепелника /в черно, бяло и един глинен с шарки, народно творчество/, два компютъра /върху монитора на единия върху скрийнсейвъра е акварелът на съвременния руски художник, Владимир Калинин, чиито картини изрових наскоро от мрежата - изливаща се отгоре светлина, стълби, които се вият нагоре към нищото, нападали по стъпалата предмети, сред които ваза, пергел, свитък, мастилница, и в центъра е увиснало изтъкано от снопите лъчи яйце, стълбата се вие покрай стена с ниши, в едната има старинен стол, в другата е сфинксът, всеки детайл е изпипан до съвършенство/, върху масата пред мен, до лявата ми ръка, върху ниската масичка вдясно - купчини листа, речници, книги, да, има винаги по няколко химикалки, от които една или две задължително не пишат, тук-таме - визитка... Бяла чертожна лампа, бял телефон, бял модем...Пред мен е прозорецът, закрит от два слоя пердета, едното е като бяла пяна, които омекотяват светлината, и със стъклопис във всички възможни цветове, нарисуван от мен достатъчно абстрактно, за да мога в мигове на отмора да се заглеждам в някой негов детайл и да се радвам на цветовете, без да разсъждавам за нещо конкретно. Този прозорец пази стаята от бетонните грамади зад него и ми създава усещането за закрила.
Живописното безредие се допълва от изрисуваното крило на дървения гардероб, върху който е поставена саксията с цвете, в която до зелените ручейчета, спускащи се по стената с цвят на пчелен мед, е втъкнато пауново перо.
Навсякъде - книги, книги и пак книги.
Един живописен и уютен свят. Убежище, леговище, работно място, всичко, каквото ти хрумне.


Поздрави, Калински

Редактирано от efir на 13.04.02 13:31.