|
|
| Тема |
 Anti-Sucks... |
|
| Автор | komuenuzhno (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.03.02 18:50 |
|
|
|
"АнтиСакс" в галерия "XXL"
"За първи път от много години насам някой прави откровено политическо изкуство. И то не е срещу изтляващия труп на комунизма, а срещу неща, родени от ситуацията тук и сега..." – това пише в концепцията за изложбата "АнтиСакс" в галерия XXL куратора Свилен Стефанов.
Действително от въплъщаването на "Синята идея" в грамадно романтично-бароково платно в началото на 90-те на "Шипка" 6 не съм виждала произведения, които плътно да се доближават до политическото в нашето общество. Особено тези, които включват изображения на Симеон Сакскобурготски.
Вдясно от входа виждаме ковьорче – син бод зад игла на бял фон - изобразяващо жена с дете. Авторът е неизвестен, а произведението е от 1943. Този кич илюстрира умилението на хората от възцаряването на Симеон II в онази далечна епоха. Отглас от тези настроения видяхме и при завръщанията на монарха през 90-те. Сега вече отношението към премиера-цар е твърде далеч от умилението...
Сегашните настроения виждаме в оставената без заглавие работа на Олег Мавромати. Тя представя пикселирана снимка на Симеон Сакскобургготски, миг преди да се избистри на компютърния екран. Надписът с дебели черни букви под този образ гласи: "Нашият скъп – поскъпна с 10%". Валери Василев показва внушителна и сложна инсталация от големи рисунки на премиера и някои от "възловите" министри, кравешки череп и малък остатък от пастет върху него. Заглавието на работата е също сложно и дълго: "За мълчаливата комета, вносните държавници и един пастет". От текста до произведението разбираме, че кометата е Сакскобургготски, министрите са съответно вносните държавници, а вносният пастет, консумиран от автора и семейството му, е опасен заради болестта "луда крава". Идеята е, че това е начинът ние, безкрайно издържливите българи, да бъдем най-сетне унищожени.
След тази обстоятелствена творба попадаме на "Асамблаж" от Петър Цанев: бели мъжки гащи, очертания на телевизор на стратегическото място, на "екрана" се вижда значка с червена петолъчка, но вместо Ленин като дете или друг характерен символ в центъра е рисунка на миниатюрен увиснал полов член. От двете страни на "телевизора" са разположени гербови изображения на лъв и дракон, а под петолъчката виждаме истинска ножица. Всичко това може да се чете като алегоричен портрет...
"Краят на приказката" от Петър Цанев представя палто в гръб, куфарче, малко пиедесталче с някаква бутилка от парфюм с коронка на капака. Последният детайл не ми е много ясен, но цялостното "послание" на произведението е съвсем прозрачно. И както при всяка приказка времето е объркано – дали заминаването вече е било, случва се сега, или е вяра в бъдещето.
"Етюд на страх" от Дан Тенев показва увити в реотан страховити кокали, от които се разнася миризма на прегоряло. Това си е една по-обобщена метафора, но патосът й е малко прекален. Йордан Евтимов е изложил три картона с "графити", посветени на "ЦСКА" и "Слави с корона". Действително, това са вълненията на пишещите по стените българи. Тук не мога да не си спомня наскоро излязлата книжка със сръбски улични надписи от времето на бомбардировките. А единственият равностоен отговор гледах в тунела към Люлин някъде в средата на 90-те: "Да го духат бедните"...
Участниците са наясно, че нищо не могат да променят с една изложба с инсталации. "Можем единствено да покажем, че не сме съгласни" – завършва текста си Свилен Стефанов. И успяват в това си намерение. Всъщност изложбата е по-сериозна и по-качествена, отколкото очаквах.
| |
| |
| 
|
|
