Светлината в иконата просто има съвсем друг смисъл от светлината в една реалистична картина. Предполагам сте запознат с това изкуство, затова моля да изясним няколко точки.

Първо светлината има идеята в иконата да се идентифицира с Бога, в този смисъл всеки избрал Светлината бива осветен, това е битие, това е съществуване. Затова в иконата биват осветени всички същества, които се смятат за причастни на Бога, там няма прикриване с хвърлена сянка имено по тази причина, осветеността пада централно върху всеки отделен обект! В иконопистта има и неосветени обекти, и това са тези същества, които са избрали съществуване без Бога, било хора, било паднали ангели или тъй наречените демони. Те не се рисуват грозни както е прието по-късно в повлияната от западна иконопис да се рисува дявола например с рога, кози крака, магарешка опашка и т.н., а се рисуват просто неосветени - БЕЗ ОБРАЗИ, тъй като са избрали живот без Светлината!

Накрая ще цитирам част от една статия в последната Мирна:

"В този смисъл няма значение колко светлина има една икона, а как тя осветява нещата, за да ги покаже като вечни и непреходни"

Рембранд и византийската икона, Протопр. Стаматис Склирис

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите