Догмат за иконопочитанието
на триста шестдесет и седемте свети отци на Седмия вселенски събор в Никея (787 г.)


Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта.

То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи.

Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго.

Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме:

честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже.

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинкото богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.

Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея.

Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието.

Православен катехизис, Синодално издателство, 1991

Текстът на руски: Догмат трех сот шестидесяти седми святых отец седмаго вселенскаго собора, Никейскаго. Об иконопочитании.




82 правило на на VI-тия вселенски събор в Цариград (Трулския) 691 - 692 г.
В някои репродукции на почитани образи Предтечата е изобразен да сочи агнеца с пръст. Това изображение е било прието като символ на благодатта. То е скрита фигура на онзи истински Агнец, Който е Христос, нашият Господ, Който ни се показва според Закона. Приемайки тези древни фигури и сенки като символи на истината, предадена на Църквата, днес ние предпочитаме самите благодат и истина като изпълнение на този закон. И така, за да разкрием пред очите на всички, поне с помощта на боите, това, което е съвършено, постановяваме, че оттук насетне Христос, нашият Господ, трябва да се представя в Своя човешки облик, а не в облика на древния агнец.

Gergy, след като разбираш от икони, трябваше да обясниш, че в иконописта няма стил, защото стилът е понятие, ограничено във времето, докато иконите носят послание до свършека на света. Може да се говори за школи, но и това е относително ясно като съдържание.

Иконописците не се подписват по принцин, ако има подпис, той гласи: "от Св. Дух, чрез ръката на...", жащото нищо не можем да правим без Св. Дух.

Божие благословение за начинаещите иконописци.