Има един такъв израз в иконографията "Не е важно какво се рисува, а как!"

Защо ли? Защото в иконографията се изписва духовният свят, а духовността има своите изисквания за изобразяване. Единствено иконата е тази която носи едновременно и човешката и божествената природа на Иисус Христос. Именно поради спазването на някои правила на изобразяване. Като започнем от дрехите, които благодарение на визнатийския стил изглеждат много ефирни и леки. Лицата също се изобразяват с меки пастелени цветове, като имаш предвид и налагането на сенкира (основния тон) именно за да излъчват духовна топлота, самите пози и разположение на телата се правят плавни, пак за да покзват духовния свят. А тези правила не си ги е измислил кой да е, а светии от ранга на Рубльов, Теофан Грег, Дионисий и т.н. Това са хора които са водили много духовен живот в постоянна молитва, съответно и това се отразява в стила им на рисуване. Нямам против възрожденскяи стил като стил, но не смятам, че е за ИКОНА, най-малкото че противоречи на всички тези основни правила, които изписах по-горе, този стил не излъчва духовност, по-скоро показва човешката-земната страна само, а за какво ми е на мен да съзерцавам божественото в "икона" в която го няма?

Творчество в иконата има много, просто дори и не си предствяте колко много!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите