Здравей mezzo ,
>>>
Razbirat li horata da teb, kakvo sukrovishte si ti.Strahoten si kakto vinagi.Pozdravi i produljavaj da ni radvash.
<<<
Благодаря ти .. такъв хубав комплимент скоро не бях чувал по мой адрес... в интерес на истината съм свикнал повече да ме овикват напоследък..
Задаваш реторично въпросът "ще ме разберат ли" .. Сам по себе си се натрапва и одговора : "Нема начин казаното честно от човек , рано или късно да не го разберат хората"
От друга страна един мой голям приятел - известният художник Васил Карадимов все ми викаше : "Маестро .. не се ядосвай .. те дори и да не го разберат ще го почустват" Той имаше впредвид по - деликатните и по трудноуловимите изразни стедства в живописта ... но то пак си е същото..

>>>
Za va s profesionalistite vsichko tova zvuchi mnogo lesno i ochevadno
<<<
Да де.. .. и понеже им е очевадно и безинтересно все току ги тегли професионалистите към кръчмата ... ти да си видял художник който да е въздържател ?? ..
>>>
no horata, koito hal haber si njamat ot jivopis haresvat vsichki kartini po ploshtadi i poljani, zashtoto se vuzhishtavat na tova, koeto hudojnizite mogat da pravjat-da risuvat.
<<<
Така е .. най силно поразява хората онова което те самите не могат да правят .. аз самия отдавна съм го забелязал.. Искам в потвърждение да спомена нещо от собственният си опит.. Преди години в ателието ми влязоха двама млади преподаватели от Института по биотехнологии в Разград.. бяха семейство .. мъж и жена .. младички.. навярно току -що самите те завършили..
Аз с мерак им показвах картините си .. вадих от купчината и припряно редях около стените една импровизирана изложба .. искаше ми се по някакъв начин да угодя на тези мили хорица които с малко детенце (на около 2 годинки) бяха топали пеша до ателието ми около 3 колометра разстояние..
Аз показвах и не преставах да бръщолевя .. като художествен критик.. в някаква специфическа еуфория.. Те обаче само гледаха и мълчаха.. дума не обелваха в страхът си да не се изложат нещо в неразбирането си за изкуството.. но се виждаше как очите им "попиваха" жадно картините.. явно това което правех стигаше до сърцето им.. Накрая те се спряха в изборът си .. младата жена посочи към една малка картинка правена на фазер .. с размери 16 х 20 см.. беше нерамкирана .. в някаква потапяща мъгла беше показано едно обрулено от ветровете дърво.. нищо и никакво очукутено дърво .. самотно стърчащо в пространството като че ли беше единственното нещо в тази вселена.. забравено от всички и за винаги.. картината внушаваше някакви елегични чувства.. Тя посочи и каза .. това ми харесва... после с полупросълзени очи затърси в една пазарска чанта нещо.. извади от там шише от коняк и рече :
-Ето това успяхме да съберем .. година време сме пускали по десет стотинки в шишето.. сега е почти пълно.. дано да стигне.. повече от това нямаме..
Нещо ме хвана за гърлото.. вълнението на младата жена се предаде и на мен помня , че сълзи напираха в очите ми а моят дар слово бе секнал.. устата ми мълчаха като заключени.. Аз разбирах .. със сърцето си усещах че тази моя зделка ще бъде най-ценната в животът ми.. аз продавах картина не за пари .. продавах за чувства.. те съпреживяваха работата ми.. това ме правеше особенно богат.. няма да забравя тоя миг до края на жиовотът си.. Аз поех с треперещи ръце шишето от коняк пълно със стотинки .. там като че ли имаше диаманти .. спомням си само че в настаналото мълчание младия съпруг каза нещо важно .. той каза :
-Ние хората най силно се възхищаваме от това което сами не можем да правим..
Сега разбирам колко прав е бил .. а ето и ти самия mezzo намекваш за това..
След няколко дни аз разказах за случката на дъщеря си и и дадох бутилката .. тя после преброила стотинките и каза че били около 40 лева..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/