Една стара бояджийска поговорка гласи: На вкус и цвет таварищ нет.
Груба, просташка, но истинска.
Не виждам защо се съветвате, та нали вие ще си ги гледате тез "картини". какво значение има, дали на нас ни харесват. Ето, на повечето, писали ви тук, не им харесват, но вие ги убеждавате, че от там, от където ги взимате, можете да ги върнете, връщат ви парите, че за тези пари може само това да вземете и т.н. Видно е, че и други фактори ви карат да ги харесвате. Ами, значи жребият е хвърлен. Клокотодо това дали "плакатчето " е направено с маслени бои, това не го прави по-ценно като худ. стойност. Има рисунки с молив, които са фантастични.
Клокото до картините на Маринов, какво да кажа. Някяква комбинация при тялото от Сезан и Модилияни, със "смела, свободна" четка при фона, демек - къв артист съм, и сбъркан футуризъм при параходчето. С други думи - мога и така, мога и онака, само да се продава. Шопа го е казал по друг начин: Мога да копам, мога и да не копам. Но, той, Маринов си е прав - трябват му кинти на човека, кой купил - купил. Все някак трябва да с изкарва хляба, по-достойно е отколкото да ходи да рекетира, примерно.
Колкото до внушението и посланието, всеки сам си го намира. Ако вие в горните картини сте го видяли - купувайте, не се колебайте. Аз лично, не го видях това послание, но не е дадено всекиму.
Успех!