Думата ателие произлиза от френски произход и превод е работилница- atelier. Това е специално пригодено помещение, в което всеки художник се превръща в създател на нови светове.
Разбира се, има общи условия, които по желание могат да се спазят или не. Препоръчително е ателието да е със северно изложение, което да осигурява равномерен поток от светлина в помещението през целия ден. Задължително е и да има оберлихт.
Тук се налага да отбележа, че за различните художествени ателиета има специфични изисквания.
Например за едно графично ателие е необходимо да има една добра проветривост, поради това, че се работи с киселини. Керамиката изисква от своя страна климатична инсталация, където температурата от пещите често може да надвиши 1000С. За едно скулпторно ателие е добре, ако се намира на партера, заради големите и тежки фигури, които могат да бъдат създавани.
Допълнително условие към всяко ателие е и големината му, трябва да се създадат условия за изкуствено осветление в помещението, което максимално да се доближи до едно естествено осветление през деня.

В зависимо от целта на творческия процес, всяко ателие изисква и специфично оборудване, материали и т.н.

Например графичните техники, които се признават като такива са: офорт, суха игла, акватинта, линогравюра, литография, гравюра в/у дърво.
Взависимост от графичната техника се определят и основите:
--офорт-метални основи
--суха игла-плаки от пластмаса
--линогравюра-линолеум и т.н.
Същите тези различни техники изискват и различни материали, инструменти /щихели, смоли, шабери, литографски креди и четки и пр./, машини и т.н. и т.н.

Докато нещата в едно живописно ателие са много по-различни.
Като пигменти се използват:
Бели: титанови, цинкови окиси
Жълти: кадмиеви и хромови
Охри: железни
Земни пигменти: сиена, умбра, поцуоли и т.н.
Много са, за да изброявам всички. От свързвателите, които ще се използват зависи и техниката. Те могат да се най-различни: ленено, маково, орехово масло и безири, гума арабика, пчелен мед, яйце, казеин, акрили, калциране на варта……

Техниките могат да са акварел, темпера, стенопис, маслена живопис, маслени пастели или сухи, фреско. Тук се използват различни разтворители, лакове, фирнизи, инструменти, основи.

Разбира се, PK, ние бихме могли да говорим още много по тези теми, защото те са неизчерпаеми на багри, закони и свои собствени правила, но
нека да продължим някой друг път.
Но под пълен секрет ще ти кажа, че това, което е необходимо на едно ателие, на една техника не е нищо от изброеното по-горе, защото всичко това ще е само един декор и реквизит, ако липсва твоето въображение, което да им вдъхне живот.

.....


Много от самите термини сте ги запомнили наполовина. Фовиз всъщност е фовизъм. Думата има френски произход и в превод е "диви животни"-fauves. Накратко казано това е течение в живописта, което възниква около началото на ХХвек и се отличава с недействителните цветове, умишлено огрубяване на техниката и рисунака. Един от най-ярките представители на това течение е Матис. Забележителни негови картини са "Танцът", "Портрет на Жанет Вердин" и др.

Щукатурата е пластичен релеф, по-често с орнаментална форма. Изработва се от цимент, гипс, мраморен прах и свързващи в-ва.

Паладианизъм произлиза като дума от името на един от късноренесансовите италиански архитекти А. Паладио. Това е направление в архитектурата през ХVІІІвек. Характерното за него е олекотеността, удължените колони, с много отвори по фасадите и елегантна, почти незабележима и фина скулпторно-декоративна украса.

Символизъм. Характерно течение в литературата и изкуството от края на ХІХ и началото на ХХв., което отхвърля прякото пресъздаване на реалността чрез заместването й с неясни, но въздействащи символи и форми. Думата има гръцки корен-symbolon или знак, символ. Това течение се намира в тежък сблъсък с течението натурализъм, който има за цел обективното и ясното изобразяване на нещата такива, каквито са и всеки един зрител да вижда всичко по начин, по който ще го види утре някой друг. Настрана се оставя личното виждане и възприемане на картината, което е различно при всеки един човек.
Но ако трябва да изложа по този въпрос личната си позиция, то двете течения не толкова се изключват, просто търсят различни пътища и изразни средства! Но самите творци от своя страна си търсят и "намират" "причина", за да се изключат, за да отхвърлят различното от тяхната предствава за изкуство! Интересното е,че всички искаме да бъдем някъде първи, но нима първото място е така необходимо, за да сме наистина пълноценни като хора, личности…!? Аз не мисля така, но и не твърдя, че съм права за другите хора, всеки има право на свое виждане, мнение.

Стилизация. Това е характерен похват, чиято цел е да обобщи и уеднакви формата, като я изведе към предварително възприет принцип.

Горе-долу е това. Надявам се поне мъничко да съм ви помогнала.