Бах решил да не предизвиквам дискусия, а само да видя какви че са отговорите. Вече ми е ясно - който не е пробвал нашите услуги ще донесе вода от девет кладенеца за да обясни защо не ги е пробвал, но няма да получа мнение от някой, който ги е пробвал и на свой гръб е преценил става или или не става, кои са предимствата и недостатъците на самите услуги, което всъщност ме интересуваше. Затова ще се огранича в обясняване на ценовата листа и ще приключа експеримента. Но първо за ISDN. Имам ISDN вкъщи от близо година и го натоварвам жестоко, защото все пак това ми е работата (прекарвам в Интернет поне десет часа дневно). С подходяща настройка на MTU (която ние сме направили в сървъра, за да не се налага да го правят потребителите), трафикът не пада под 7.8K. ping отговаря на 100%, нямам загуба на пакети откакто съм го инсталирал. Проверете си настройките и най-вече дали серийният ви порт наистина е 16550 или само така казва. Повечето вградени в дъното серийни портове само казват, че са 16550, но в действителност нямат 16 байта буфер и при големи скорости губят байтове, което води до загуба на пакети, особено при по-бавни машини. Windows няма средства за диагностика на загубата на пакети - не казва причина, а само докладва загубата. В Linux може да се види на кое ниво е загубата - серийния порт, PPP или IP. В 99% от случаите този проблем се дължи на серийния порт, а в останалия 1% - на несъвместима компресия (особено с NT, а много често и с 98se). Аз съм си сложил допълнителна серийна платка със съвсем истински NS16550A на нея и работи като слънце. Ако прочетете документацията на адаптера си съм сигурен, че и вътре ще прочетете препоръка да си смените серийните портове, което уверявам ви - не е написано там случайно. Ако не ми вярвате - звъннете ми на 088-708895 да уговорим ден и час, в който ще ми дойдете на гости вкъщи за да ви покажа как работи ISDN на практика, а не на теория. За 15-те минути почивка: може и да ви е смешно и да ви е забавлявало, докато го четете, но не сме го измислили ние. Има ги като изрично законово изискване (ДВ29/1996: Наредба номер 8 на Министерство на здравеопазването за хигиенните изисквания към работните места за работа с видеодисплеи, член 8 гласи: "Работодателят осигурява периодични прекъсвания с продължителност 15 минути след всеки 45 минути работа с видеодисплеи"). Не касае машините или клиентите, а служителите ни. В днешно време се броят на пръсти тези, които се стараят да спазват законите. Вашият работодател по всяка вероятност ще ви изгодни, ако му зададете въпрос свързан с трудовия кодекс. Но ние не сме "гаражна" фирма и не можем да си позволим, пък и не искаме да работим по този начин. И благодарение на това сме в бизнеса вече седма година въпреки големите пари (и обещания), с които влизат на пазара някои от конкурентите ни. В ценовата листа са описани 9 (девет) различни услуги. Обърнете внимание - това са девет съвсем различни услуги, а не просто девет начина за заплащане на една и съща услуга. Така например "Какъв да е Интернет" е на телефон 9818131, а "Предплатен пълен достъп" - на телефон 9876543, за да не си пречат взаимно. Икономичната класа минава през една линия (приемна сателитна чиния), бизнес класата минава през друга (оптиката на БТК). При "Овърдрафт" пък ние кредитираме потребителите, като им събираме парите в края на периода според потреблението им, макар ние да си предплащаме винаги. При това положение е нормално да се плаща повече. Към края на миналия месец овърдрафтът ни беше над $30000, което на практика са пари, дадени на заем на потребителите под формата на Интернет. Съвсем нормално е да си ги платят с лихвите, които са включени в по-високата цена. Сложно е, наистина, но не защото не ни достигат силите да напишем по-проста ценова листа, а просто защото услугите и вариантите за ползване са много. Могат да се комбинират класите (икономична и бизнес) с методите на плащане (абонамент, предплатени часове или овърдрафт). Само до тук са 2 * 3 = 6 варианта. Отделно "нощен достъп" и два вида поща (на абонамент или на време). Ако ми кажете как да ги направя по-малко без да ощетя някоя група потребители - с удоволствие ще ви послушам. В крайна сметка ценовата листа е обект, с който човек работи еднократно. Колкото и да е сложна, той ще я прочете един единствен път. А услугата ще я ползва ежедневно и продължително време. Затова ние сме предпочели да направим компромис със сложна ценова листа, но пък с богато разнообразие от услуги, които (ако все пак отделите време да прочетете) ще видите, че в действителност са по-изгодни от офертите на конкуренцията. Още един път ви обръщам внимание, че сравняването трябва да става на еквивалентните услуги (ябълки с ябълки), а не на несъвместими (круши с ябълки). Така например това, което при нас се нарича "Какъв да е Интернет икономична класа", при 90% от доставчиците се нарича "Най-добрия пълен достъп на света". Скоростта на трансфер е над 3К/сек при използване на прокси (споменах вече за приемащата чиния) и над 1.5К/сек ако не се използва. Понякога дава заето. Пълният достъп икомомична класа е подобен по характеристики с тази разлика, че телефонът за достъп е друг и не дава заето (вижте статистиката в реално време на адрес http://www.bol.bg/stat). Бизнес класа пък при другите доставчици практически няма. Тук ние използваме 2MB връзка за да гарантираме възможно най-голямата скорост, която зависи единствено от скоростта на връзка от вас до нас. Ако използвате ISDN, по един канал е 8К/sec (добре, де, 7.8, защото има загуба от IP header-ите, но тази загуба я има винаги). Ако изполвате POTS (plain old telephone system) - зависи от модема и доколко ви е скапана линията. За да се гарантира скоростта ние подържаме излишъци в канала (някой питаше как гарантираме минималната скорост). Ще се опитам да го обясня с пример. Ако средностатистически потреблението ни е X bps, ние за съответната група потребители подържаме канал със скорост К*X bps. Тук К е изчислен коефициент, който определя какъв резерв ни е нужен, за да поемем пиковите натоварвания така, че скоростта да не падне. Излишъкът, естествено, струва пари и те са калкулирани в по-високата цена на бизнескласата. А резервът хич не е малък. Ако погледнете статистиката на линия 1 (http://www.cit.net/stat/line1) ще видите, че за последния месец разликата между средното натоварване и средното пиковото натоварване (средноаритметично от максималните дневни стойности) е 4.26 пъти. А абсолютната пикова стойност пък е 7.34 пъти по-голяма. Сега разбирате, защо при другите доставчици практически няма бизнескласа. Тяхното "най-добро" е еквивалентно на нашата "икономична класа". Ние поне сме честни и наричаме това нещо с истинското му име "Какъв да е Интернет" знаейки, че потребителите просто не могат да си позволят повече. Ако излезнем за малко извън темата "Интернет" ще видите, че това важи за практически всички сфери. Поради бедността на нацията пазарът е ценово ориентиран. Всеки търговец се опитва да предложи възможно най-ниската цена и да убеди потребителите, че срещу нея получава високо качество. И потребителят вярва, защото не може да си позволи да опита нещо друго. Нещо повече, потребителят до такава степен се старае да вярва, че срещу жълтите си стотинки получава върха на сладоледа, че смята за измама всяка по-висока цена (защото по-високо от неговия "връх" не може да съществува). Но един човек, опитал качествено френско вино никога повече няма да си купи "Меча кръв", примерно. Както и след дроб от треска едва ли би посегнал към скумрия в подлютен доматен сос... Такава ценова политика има пагубно въздействие върху пазара и върху икономиката ни като цяло, защото не стимулира напредъка, а ни обрича вечно да изкупуваме отпадъка. Ще им купуваме калпавите стоки и ще се заблуждаваме, че са стойностни. Една разходка по магазините е достатъчна, за да разберете какво имам предвид. Едно време един премиер на България ни каза "За Бога, братя, не купувайте", а ние му се смеехме. Прав си беше човека, но не го разбрахме. Българинът купува като разпран. Купува страшно много, но все некачествени стоки. Вероятно за да си избие комплексите, натрупани за 50 години. Само погледнете претрупаните с боклуци колички в Метро. Ако намали количеството на потребяваните боклуци за сметка на по-малко, но наистина качествени стоки и услуги, след някое десетилетие българинът може и да си вдигне благосъстоянието мъничко. Докато не се научи да купува, нашего брата няма никакъв шанс да се научи да продава. Покупката и продажбата в действителност са един и същ процес, само гледан от различни страни. Ако продаваш евтино, после купуваш евтино, после пак продаваш евтино, после пак купуваш евтино и накрая си оставаш един евтин беден народ. Бедността, Драги ми Господине (Радичков), е следствие, а не причина. Обаче съм сигурен, че не мога да го обясня това на никой, роден на изток от рая ... Митко