Технологията е интересна. Не е нещо кой-знае колко ново като идея - споделена медия в посока мрежа-клиент (по подобие на коаксиалния етернет - всеки получава всичко, а MAC-контролерът филтрира данните, които не са за него) и времеделене в обратна посока. Предимството е по-висока надеждност заради липсата на активно оборудване по пътя, т.е. на по-малко места ще има риск нещо да изгори или да му спре тока. Недостатъкът е, че бекъп е технологично невъзможен. Т.е. ако мрежата се скапе поради авария, ще трябва да се чака да се възстановят кабелите, докато при класическия лан винаги може да се намери някакво временно решение (например мрежата в квартал А да се прикачи към съседния квартал Б с едно кабелче през дърветата или през радиорелейка - ще е кофти, ама все пак ще работи). Факт е обаче, че проблемите с тока са по-чести от проблемите с прекъснати оптични кабели, но пък се решават по-лесно и по-бързо. По отношение на скоростта няма разлика - едно влакно може да пренесе максимум един гигабит и всичко зависи по колко клиента на влакно си вързал.

Медияконверторът обаче е интелигентен и дава някои предимства - винаги можеш да провериш връзката до клиента, дори ако му е изключен (повреден, разконфигуриран) компютъра, както и да провериш дали има ток при него (с "последния си дъх" устройството може да подава сигнал, когато му спре захранването, но не знам дали моделът на Спектър поддържа тази функция).

Като цяло никой не е в състояние да даде мнение. На теория звучи приемливо, но на практика (мрежа с поне 1000 истински абоната) никой не го е виждал. Всички ще наблюдаваме с интерес експериментът на Спектърнет. Ако е успешен - това ще е бъдещата технология. Ако ли не - няма да е това.

Митко