Това са двата различни и едновременни модела на финансиране на Интернет по принцип. В интернет всеки заплаща само половината от разноските. Потребителят заплаща едната половина чрез абонаментната си такса, а контент провайдера заплаща другата половина, обикновено чрез приходи от реклами, комисионни от продажби или такси за ползване.

Няма особено значение от коя от двете половини ще се вземат парите за правата, още повече че тече дискусия в световен (и най-вече американски) мащаб дали не трябва това съотношение да се промени в една или в друга посока. А и при пиър-то-пиър може въобще да няма медиатор и да има само достъп (виж например eMule / eDonkey). Важното е, че и в двата случая проблемът е един - правоносителите не могат и не искат да си разпределят парите.

Митко