|
Колеги,
Както някои от вас знаят, в България (София) имаше пиъринг до преди няколко години, но към днешна дата такова нещо няма. Има двустрани връзки, които всеки прави с когото си иска, с когото може, с когото успее да се договори. По някои от тези връзки се транзитира чужд трафик, през други не се транзитира. Някои се поддържат, а други работят на принципа на best effort (т.е. ако работи - работи, ако ли не - не). Едни са по заделени канали, други са през MAN, трети са през VLAN, отворен от един провайдер към друг. Накратко - full mesh.
Причината пиъринга да се разпадне беше, че по-големите доставчици прецениха, че давайки безплатен трафик на по-малките, те един вид ги субсидират и реално работят срещу собствените си търговски интереси. В интерес на истината това беше вярно по онова време. Но според мен днес положението е променено заради промяната във вида на трафика. Тогава трафикът беше основно от хостинг (главно free.*), но сега е предимно peer-to-peer и няма никакви изгледи това да се промени поне през следващата петилетка, а според мен никога няма да се промени, защото всичко вече се базира на тази технология (вж. skype). А p2p трафикът както знаем е практически симетричен. Колкото трафик ще вземе малката мрежа от голямата, практически толкова трафик ще върне обратно, без начение иска или не иска. Всеки, който си види графиките на портовете, ще се убеди сам в това - размерът вече няма значение, трафикът почти винаги е симетричен. Освен това трафикът вече не се продава, продава се достъпът (кабелчето), така че не е от особено значение дали някой може да се сдобие с трафик или не може, т.е. това не е кой знае какъв търговски фактор.
Ето защо предлагам да помислим дали не е време да се направи една единствена точка на свързване. Аз съм проучвал как се прави в други държави и за пример мога да дам Германия. Там местната браншова организация, обединяваща широка група интернет компании - от доставчици до източници на съдържание, е направила фирма, която оперира точката на свързване. Фирмата се управлява от борд на директорите, назначаван от въпросната организация.
Технически структурата представлява четири големи суича, които се намират в две точки във Франкфурт - два суича в едната сграда и два в другата. Между двете точки има две оптики, които минават по различни пътища. Част от доставчиците се закачат само към един суич, друга част - към два суича в една точка, трета част - към два суича в двете точки. Зависи от това каква степен на надеждност (redundancy) искат. Точката на свързване осигурява главно следните три различни услуги - общ VLAN, в който всички да се виждат, отделен частен VLAN, през който двама по двама могат да си отварят връзки и централно BGP, към което да се вържеш, за да не се правят 200*200 = 4000 BGP-та, а само 200.
Заплаща се единствено фиксирана такса на порт, в зависимост от скоростта на порта 100MB, 1GB, 10GB, като цената там в интерес на истината е по-малка, отколкото ние тук плащаме за MAN порт със същата скорост!
Ако някой има съмнения относно ефективността на единична точка на свързване (със съответното redundancy) ще обясня подробно какви са ползите, но се съмнявам, че ще се наложи.
Какво мислите по темата?
Митко
|
Peering - 2b || !2b
