|
Истината е, че никога не съм говорил за това каква кола имам. Това е градска легенда, която сама се разпространява от уста на уста. Тази информация изтече в една тема преди четири години и половина не защото съм се хвалел, а по съвсем друг повод (хубавото на форумите е, че имат архив и търсачка - написаното остава задълго и може да се провери):
net4o, 21.10.02 12:04
na bol-bg za da se nakumi da se zainteresova ot klienti koito sa si pusnali porachakata za LAN, i chakat veche mesec za da se seti niakoi za tiah
Това е по времето, когато БТК цифровизира телефоните и всички искат да се прехвърлят на ЛАН за един ден. Опашките са големи, чака се седмици след като си подписал договор, заявките са по сто на ден от най-различни краища на града и ние не успяваме да отговорим на всички. Включваме хора само там, където вече имаме мрежи, а на другите места искаме да се съберат поне 5 човека, за да сложим антена и да ги включим (така работят всички доставчици по онова време). Аз се опитвам да обясня ситуацията, разяснявайки правилото за търсенето и предлагането - че не винаги предлагането е по-голямо от търсенето и понякога същия закон важи наобратно - клиентите се конкурират за стоката, а не стоката за клиентите. Има две известни марки (има повече, но тези са най-известни), които нарочно произвеждат по-малко, отколкото е търсенето, за да запазят престижа на марката и да не се превърне тя в масова - Харлей-Дейвидсън и Мерцедес. Аз използвам Мерцедес като най-известната, за да дам пример с нейния маркетинг:
Аз, 23.10.02 10:52
Пример: да сте виждали билборд на Мерцедес, който да обещава най-добри условия за покупка на кола, или пък лизинг? Не сте виждали, защото не Мерцедес се състезава за клиенти, а клиентите - за Мерцедес.
mi, 24.10.02 02:29
a kolkoto do mercedes shto ne se obadish na niakoi reseller na mercedes i ne mu kazhesh che iskash da si kupish kola, mozhe bi she ti otgovori abe pich ti v koi kvartal zhiveesh?? ia po dobre syberi oshte 6 choveka koito iskat da si kupiat mercedes i zhiveiat v radius 300m okolo tebe i togava elate vsichkite da si pogovorim
Аз, 24.10.02 09:56
Виж сега, аз имам Мерцедес, ти нямаш. Значи моето мислене е по-правилно от твоето. А ти имаш избор - или да вземеш акъл, или да се дразниш от това, че не робувам на предразсъдъци и стари норми и си позволявам да казвам нещата такива, каквито са.
Да, не ми казаха "събери 5 човека за ти дадем Мерцедес", но ми казаха "събери куп пари", което е едно и също. Ако бях влезнал в магазина и им бях казал "Аз съм клиент и искам да си купя кола, но съм събрал само 1000 лева, така че бихте ли ми произвели един по-евтиничък Мерцедес, при това веднага" щяха най-учтиво да ме пратят на майната си.
Вярно, четири години и половина по-късно не бих се изразил така рязко, но и сега както тогава се дразня, когато някой не иска да слуша какво му обяснявам (чукча писатель, чукча не читатель), а си държи на своето. Това е. Никъде повече не съм споменавал какава кола имам. Но "Постоянното Присъствие" не можа да преживее новината и в следващите няколко седмици самостоятелно си заформи куп теми, в които да обсъжда този въпрос. Ето няколко:
23.11.02 23:54:
29.11.02 16:15:
Така фактът, че имам Мерцедес стана публично известен, влезна в устите на хората и те не спряха да го повтарят. Но това не е мой проблем. Аз няма от какво в моите писания да се срамувам, дори и от това, че обикновено пращам на майната им тези, които не са съгласни с мен, когато съм убеден, че съм прав. Това ми качество пък отдавна е част от историята, възпято е в песни така да се каже:
Посвещавам на г-н Димитър Ганчев
На хълма, огрян от поток светлина
стоиш и разглеждаш земята под тебе -
съзираш под себе си малки неща -
като играчки от минало време.
И мислиш си: "Боже, колко велик
сътворил си ме ти сред нещата" -
В небето оглеждаш сам своя лик
и властно потъпкваш земята.
Земя,на която ти си роден,
където са твоите спомени скрити -
в небето, от облаци бели пленен
не виждаш Нещата - в мъглата обвити.
Нищожни за теб са всички неща,
които под твоите стъпки умират -
та ти си високо - а долу в прахта
убежище само влечуги намират.
Внезапно изви се буря - за миг
небето забули се в мрак и изчезна
и яркото слънце, и светлия лик...
Потъна в студена и хапеща бездна.
Там горе на хълма безброй ветрове
въртяха те диво във черна вихрушка-
отприщени, скрити от теб страхове
се впиха кръвта ти жадно да смучат.
Отчаян във черния Ад ти разбра,
че слаб и безпомощен, в мрака оставен
ти нямаш утеха и нямаш следа,
която да сочи пътя забравен.
Окалян и мръсен, изплашен и блед
се спускаш по хълма - и търсиш пътека,
и мислиш си: "Боже, та аз съм човек,
греша и живея - дай ми утеха".
Разбираш,че ти не си съвършен,
че здраво си стъпил пак на земята.
Човекът, от първия грях сътворен
не може да прави безгрешно нещата.
Поглеждаш небето и капчици дъжд
измиват калта и праха от лицето.
И първият слънчев раждащ се лъч
намига ти палаво пак от небето.
Земята е пълна със малки неща -
добри и лоши, цветни и сиви.
Събрани на нашата малка земя
се учим докрая - да бъдем щастливи.
04.10.1999 г.
|
Re: по въпроса за колите - градски легенди [re: DrFrancky]
