По принцп въобще няма нужда да казвам какво ще правя. Това не би следвало да интересува когото и да било. Впускам се в теоретизиране само от желание да помогна на хората да разберат причинно-следствените връзки и кое след кое следва. Като например това, че първо трябва да покажат какво могат да направят за работодателя си (Кенеди), а после да го питат какво ще получат в замяна. Който иска да получи добро предложение трябва да се научи как за петте минути на интервюто да покаже на потенциалния работодател, че той ще спечели много от него. Трудът е стока и тя се продава като всяка друга - продавачът трябва да убеди купувача, че стоката носи ползи, съпоставими с цената, а не обратното. Обратното ("колко даваш за това яке") се практикува само на изток и който е минавал през капълъ чарши знае какъв е отговорът: "нищо не давам, оставете ме на мира, аз всъщност не търся яке, а къде е тоалетната".

В дългия постинг пък всъщност обяснявам защо заплатите в различните фирми от един бранш са еднакви, макар управителите да не се договаряме помежду си, както Морфиус беше допуснал. Всичко е обективно и много малко неща зависят от нашето желание или нежелание.

Пак ще цитирам един велик човек: Айнщайн казва, че образованието има смисъл само за тези, които са предразположени към него, но за съжаление за тях то е излишно. Т.е. който е в състояние да научи нещо, ще го научи и без да му го казваш, а който не е в състояние - няма да го научи дори ако си му го обяснил внимателно. Аз винаги изхождам от презумпцията, че между четящите има и по някой, предразположен към образование, тъй-като за "постоянното присъствие" е доказано, че те са "чукча писатель" и са тук за да пишат, а не за да четат.


Митко

P.S. За тези, които не знаят вица:

Отива чукча (руски ескимос) в магазин за пишещи машини и иска да си купи една. Продавачът го пита защо му е.

- Ще пиша книга - казва чукчата.
- Ама ти си неграмотен, не знаеш да четеш, как така ще пишеш книга?
- Чукча писатель, чукча не читатель!