Всеки има право да си мисли за вината. Но да се твърди, че моралната вина е по-голяма от законовата....

Ти пресичал ли си на червено? Лъгал ли си учителите, че си бил болен и не си научил урока? Казвал ли си по телефона, че някой не е вкъщи, докато той е бил, но ти е правил знаци, че го няма? И т.н., и т.н. Как живееш с тези морални вини?

Аз не се измъквам от нищо, нито търся законови вратички. Законите се правят не от отделни депутати, а от обществото. Ако обществото е преценило, че трябва да си направил няколко неща накуп, за да си виновен, ти трябва да се съгласиш с обществото.

Ако твоят морал е толкова висок, ако никога през живота си не си извършил грях - а греховете са подробно описани в Библията, тогава ти си жив светец и трябва да те даваме за пример.

Давай, опиши си живота и да задвижим процедурата с БПЦ за канонизирането ти.

Преди да съдиш другите, помисли дали имаш моралното право да раздаваш присъди.