Доколкото ми е известно, по нашите закони няма престъпници - юридически лица. Затова и фирмите - защитнички на авторските права набеждават някой за престъпник, но не носят отговорност за това, че човекът е обявен за невинен след няколко години. И дори когато осъди България в Страсбург, пак не носят никаква отговорност.

Това, че ти казваш, че нещо е факт, не го прави факт. Имаш объркана причинно-следствена връзка. Доставчиците не осигуряват съдържанието. Потребителите го правят. Ако някой е качил файл, за който носителят на авторско право може да докаже, че има интерес да не е в Интернет, тогава може да се търси отговорност по закона. Но нашите фирми - носители на права малко злоупотребяват - те всъщност държат правата за издаване на компакт-дискове, а не изобщо и по принцип. Т.е. те могат да преследват Емо Макарона или Марко Мюзик или както се казва поредният неубит производител, но не и Интернет потребителите. За последните грижата трябва да имат РИАА, МПАА и т.н. Но не и БАМП, ПРОФОН, Булакт...

Проблемът е, че ако няма шум за пиратството, няма да има и пари за борба с него. А в западните държави тази борба се води с парите на фирмите, а не с парите на данъкоплатците. България, както винаги, е наопаки.