Никой труд не е безплатен - на служителите им се заплаща. Аз нямам нищо против да им заплащам труда, когато те изграждат моята мрежа - тя си остава моя собственост и аз ще си върна парите с течение на времето. Но моята мрежа свършва на външната стена на сградата. Както вече казах, по всички закони вътрешната мрежа е собственост на сградата, а аз (и всички други utility оператори) не съм съгласен да плащам за изграждането на канална мрежа, която няма да остане моя, а ще остане собственост на сградата. Излиза, че ще й направя подарък - на сградата и на всички други конкуренти.

Вие собствениците трябва да се съберете и да си проимените вертикалната планировка на сградата така, че да позволява за в бъдеще всеки съсобственик да ползва каквато комунална услуга иска, без за целта да трябва сградата да се разбива. 30% от съсобствениците ще ползват Интернет от 5-6 доставчика, други 30% ще ползват газ (евентуално също от повече от 1 доставчик), 60% ще ползват кабелна телевизия от поне 3 доставчика, 10% ще ползват алтернативен ток, 5% ще ползват Бог знае какво, ще се появяват нови услуги и нови технологии и в крайна сметка всички ще имат някаква полза от инфраструктурата, макар никой от потребителите да не ползва 100% от услугите, нито пък ще има услуга, ползвана от 100% от потребителите.

А полагането на кабелен канал не е изграждане на канална мрежа. Това е просто по-малко грозен начин за полагане на външен кабел. Ако в сградата има 15 кабелни канала, тя ще е не по-малко грозна, отколкото ако има 15 голи кабела. БТК дали ще позволи на останалите да ползват положения от нея канал? Че тя не си дава каналната мрежа дори срещу наем, а какво остава да я предостави ей-така, за удоволствие на живущите...

Ако не се реши кардинално (за сметка на собствениците), проблемът само ще се задълочава. Той не може да бъде решен по метода "махайте се, аз газ не искам", нито по метода "само една фирма да дупчи, останалите да се махат". Иначе в някакъв момент, както вече казах, ще осъмнете с 15 кабелни канала и 15 дупки в плочата, което няма да е кой-знае колко по-различно от това, което е сега.

Митко