Не си прав. На такова нещо трябва да се гледа положително :)

Разбира се, че бих продал всеки един актив, ако получа за него добра цена. Всеки би го направил, ако си направи добре сметката.

От друга страна, навлизането на свежи инвестиции може да е единствено от полза за потребителите и би трябвало да ги радва, а не да ги плаши. Всички мрежи, които досега сме купили, в крайна сметка получават по-добро качество на услугата, отколкото са имали преди това. Няма причина поради която това да не се повтори и в по-голям мащаб някой път.

От трета, аз бих се притеснявал, ако никой инвеститор не желае да ми купи фирмата. Това би означавало, че тя не работи добре, защото всеки инвеститор иска да купи нещо добро, а не нещо, което няма да му върне парите. Слава Богу, такива желаещи има непрекъснато, но аз засега им искам много пари и ги отказвам :)

По принцип не е обичайно за една средно голяма фирма да се управлява от нейните собственици. Собствениците обикновено са акционери, които се сменят ежедневно чрез покупко-продажби на борсата. Техните пари се използват за инвестиции в предприятието. Акционерите избират борд на директорите и управител, които ръководят фирмата. У нас такъва механизъм още няма (на хартия има, ама на практика си е ...) и затова се налага всички да разбираме от всичко - и от финанси, и от счетоводство, и от основната си дейност. Но в дългосрочен план това не е добрата формула.

Вземи за пример Майкрософт - всички смятат, че това е фирмата на Бил Гейтс, макар че той не е управител (управителят се казва Стив Балмър), нито дори е собственик - притежава само около 13% от акциите.

Митко