При телевизиите няма значение дали гледаш или не гледаш - това по никакъв начин не променя натоварването в кабела. И там плащаш не за това, че гледаш, а за ПРАВОТО да го правиш. Продуцентите не ти продават продукт, а за известно време ти преотстъпват ПРАВАТА си върху този продукт. Филмът си е техен, те могат да си го гледат когато си искат, а ти можеш (имаш право) да го гледаш за тези два часа, през които го излъчват. Нищо повече - например нямаш право да го записваш и да го даваш на други хора да го гледат. При Интернет въобще не е така - доставчикът няма права върху съдържанието, а ти продава конкретен продукт - транспортна услуга. Интернет трябва да се сравнява с електричеството, водата, телефона - при които потреблението на един клиент пречи на останалите. Дори парното вече не е на абонат, а според потреблението. Малко по малко се върви в тази посока. В нея ще вървят и телевизиите, защото в глобален мащаб и при наличието на 300-400 телевизии в един транспондер, става много трудно да се разпределят тези разходи справедливо. Едно е да разпределиш таксата между 10 платени телевизии, а съвсем друго - между хиляди възможни канали.

Представи си, че вместо един филмов канал (HBO) имаше сто такива канала. Как щеше да разбереш потребителите кой от тях ще (искат да) гледат? Като е един - нямат избор. Или по-точно имат избор да гледат или да не гледат. Но ако имат избор? Как ще разпределяш приходите между 1000 възможни сайта?

Ако в едно нещо има бизнес, веднага ще започнат да го предлагат десетки фирми. В момента не го правят не защото не могат или не знаят как, а защото законовата база е доста съмнителна, за да не кажа друга по-силна дума. А ако може да стане законно за един, ще стане законно и за още хиляда. Ерго, няма да има един платен сайт. Ще има стотици платени сайтове. Или нито един, което е значително по-вероятно.

Митко