Драги Data.BG,
Концепцията, която замисляте е абсолютно погрешна и няма да проработи. Това съм го казвал няколко пъти на твоя шеф.
За тези, които се питат защо ще се опитам да дам достатъчно аргументи.
1. Нека ясно да разграничим играчите на Интернет пазара.
Има два основни класа - access providers (мрежови доставчици или доставчици на достъп) и content providers (доставчици на съдържание/информационни услуги). И двата са Internet Service Providers (ISP).
Мрежовите доставчици осигуряват IP транспорт и това е основната стойност, която доставят.
Стойността на другите е в съдържанието, което осигуряват по един или друг начин.
2. Нека разгледаме как стои въпроса по света.
Доставчиците на достъп до Интернет получават пари за това, че свързват ВСИЧКИ потребители. Точно тук е ключа от палатката. Пари плаща както крайния потребител, така и доставчика на съдържание. Дори най-големите - google и yahoo и т.н. си плащат за интернет свързаността на по няколко tier 1 доставчици като uunet, above и т.н.
Известни са два бизнес-модела за доставчиците на съдържание. По-старият е приходи от реклама. Т.е. директният потребител ползва безплатно, но се намира рекламодател, който е готов да плати за неговия "поглед". Типичен пример са рекламите по google и yahoo. В България ги виждаме дори на тази страница.
Другият модел става все по-популярен и е основан на таксуване на директния потребител на тяхното съдържание. Повечето онлайн издания преминават към този модел. Както големите чужи вестници и агенции, така и родни издания като Капитал и Дневник например.
3. Как би трябвало да процедират доставчиците на съдържание в България.
Най-напред да си избият от главата, че парите вървят от преносния доставчик към тях. Точно обратното - трябва да си плащат на мрежовите доставчици, които ще осигуряват пренос между техните сървъри и техните клиенти. Както за upload, така и за download. Нали това е стойността, която доставчиците на съдържание не могат да си осигурят сами?
След това трябва да си осигурят възможност за приходи или от реклама, така или от крайните клиенти или от двете. За крайните клиенти биха могли например да емитират предплатени карти, да въведат e-pay или да ползват access доставчиците да им събират парите.
4. Защо няма да проработи никоя друга алтернатива.
Ако откажат да плащат на доставчиците на достъп ще останат практически без потребители. Нито качващи, нито свалящи. Естествено, когато content и access provider са едно то съдържанието ще си остане вътрешно-мрежово, но ценността му рязко ще спадне. Освен ако в допълнение на "големите си инвестиции" (по тяхна собствена информация) между 50 и 100к долара не доинвестират 2-3 милиона в мрежа. И пак стои въпросът как ще привлекат потребители, с какви цени и за колко време.
Ако не намерят начин да генерират приходи просто ще фалират. Това мисля, че не се нуждае от пояснение.
Това е от мен. Нямам нищо против желанието на колегите да развиват бизнеса със съдържание. Имам против, да покривам минусите на губещ бизнес. Мисълта "не мога да накарам крайния потребител да ми плаща, за това нека прехвърля проблема при неговия доставчик на достъп" е неприемлива и неколегиална.
Успех!
Поздрави,
Ники
|