Няма никаква разлика между доставянето на електричество, вода, Интернет и всякакъв вид енергия. Всички тези неща се свеждат до едно единствено - транспорт. Неслучайно комуникациите и транспортът навсякъде по света са под една шапка (едно министерство) и ги наричат с общото име utility (комунални услуги). Управлението на всички тези комуникации е еднакво - разполагаш с някаква ограничена транспортна инфраструктура, която се опитваш да разпределиш във времето и пространството между много на брой потребители. Дали тази инфраструктура ще се състои от пътища, ЖП линии, някакъв вид кабели или тръби е без значение - принципите са еднакви и затова дадох такива примери.

В някои случаи съществуват естествени регулатори на потреблението, а в други трябва да ги въвеждаш изкуствено. Например естествен регулатор на движението по пътищата е цената на горивото. Ако то беше безплатно, всички щяха да искат да пътуват навсякъде и пътищата щяха да се претоварят. Но понеже хората сами си ограничават пътуванията, не се налага да се въвеждат такси според изминатите километри (освен за магистралите) и пътният данък е фиксирана сума според мощността, макар цената за поддържането на пътищата да е на километър (или дори на квадратен метър). А за потреблението на вода няма такъв естествен регулатор и затова тя трябва да се измерва и таксува на кубически метър, макар че идва от облаците и по същество е напълно безплатна - никой не я произвежда. Разходите. също като при пътищата, не са функция на количеството вода, а на дължината, размера и броя на тръбите, язовирите и другите съоражения. Съвсем същото важи и за Интернет - разходите зависят от инфраструктурата, която им акраен капацитет, който пък по някакъв начин трябва да се разпредели справедливо между потребителите.

Доставчиците и сега предлагат оферти на скорост, а не на трафик. Цените, обаче, не зависят кой знае колко от капацитета на конкретния доставчик, колкото от капацитета на цялата ни държава. Който няма възможност да си купи достатъчно много капацитет от "първа ръка", си купува по-малко от някой доставчик по-назад във веригата. А колкото по-назад се отива, толкова по-ниски са цените и в крайна сметка цената на единица капацитет остава почти константна независимо дали купуваш много от началото, или малко от края на веригата. С нарастването на общия капацитет падат всички цени и в момента положението е такова, каквото го виждаме. Догодина може и да е по-различно. Но при всяко положение принципите на транспортната задача ще си останат валидни и за една и съща цена ще може да се получи или малко трафик с висока скорост, или повече трафик с по-ниска скорост (като при самолетите и корабите).

Митко