"Дневник":
Каква е разликата между мутрата и полицая?
През 1993 г. най-лесният и сигурен начин да се разправиш с този, който пречи на бизнеса ти, беше да наемеш няколко бивши възпитаници на спортните училища и да им посочиш съответния адрес. Те взимаха бухалките, отиваха, потрошаваха съответните вещи и хора и положението се оправяше - няма конкуренти, няма нарушители.
Днес, 10 години по-късно, по-ефикасно е да се обадиш в НСБОП с "достоверен" сигнал, да уточниш колко души ще са необходими за акцията, колко чувала и камиона ще трябват, за да се изнесе техниката и... готово - пак няма конкуренти, няма нарушители.
Приликата между "акциите" на борците в мутренския период от най-новата ни история и "екшъните" на Националната служба за борба с организираната престъпност (най-пресният в клубовете на "Матрицата" на 16 април) е, че и в двата случая тотално се потъпква гражданското право. Сякаш няма Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), нито Граждански процесуален кодекс (ГПК), където ясно е регламентирано какъв е редът за решаване на частноправните спорове и кой има право да се намесва в тях.
Случаят с "Матрицата" е нагледно доказателство как у нас се прилага правото на по-силния. Въпросът е принципен и няма значение дали собственикът на интернет клубовете е нарушил договора си с "Майкрософт" или не. И в двата случая НСБОП няма работа в офисите му. Тук опонентите ще скочат, защото полицаите са притежавали надлежно съдебно разрешение за претърсване и изземване, но определенията на съда не са индулгенция, а и не знаем какви аргументи са изтъкнати пред съдията, за да разреши този вандалски акт.
Козът на субектите, предизвикали изземването на 763 компютъра на "Матрицата", е, че казусът е твърде "юридически" и разтеглив. Оказва се, че под предлог че се извършва престъпление против интелектуалната собственост по смисъла на Наказателния кодекс, може да бъде ангажирана цяла една национална полицейска служба.
Включването на НСБОП в акция срещу легална частна компания, пък била тя нарушител по договор с неин контрагент, е опасен прецедент и откровено безобразие. По този начин се срутва крехката гаранция, че в нашата държава има закони и механизми, които не допускат своеволия, самоуправство и извършване на престъпления при изясняване на правоотношенията между частноправни субекти. Така се връща рекетът, само че главни действащи лица са не мутрите, а полицаите. Каква е разликата?
Според ЗЗД договорът е съглашение между две и/или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Пак според този закон лицата могат да се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси, но не и да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото. В случая с "Матрицата" единият от субектите по договора уврежда интересите на обществото. Той ползва незаконна преференция и демонстрира, че има повече права от другите.
Но като се има предвид, че не е луд, който яде зелника, а който му го дава, въпросът е защо направление "Интелектуална собственост" в НСБОП е толкова активно, когато се намесва в споровете на двама търговци, и е толкова пасивно, когато продавачите на незаконен софтуер и пиратски дискове всеки ден правят умопомрачителен оборот на баналния вече площад "Славейков". Причината за това може да е йезуитският прочит на Закона за авторското право и сродните му права. Може да се дължи на непознаване на облигационната материя или на заблудата, че наистина се пресича престъпление. А може да е следствие от криворазбрана лоялност към един друг договор, сключен от държавата, по който обаче НСБОП не е страна и е крайно време там да осъзнаят това. Иначе всеки продукт, който полицията ползва в практиката си, би създал невиждани преференции за производителя му и небивала заплаха за неговите конкуренти. Така де, защото колко му е да звъннеш в НСБОП и да пуснеш хрътките срещу конкуренцията.
Тези неща обаче обикновено се връщат като бумеранг и не се знае кога конкуренцията ще се окаже на "ти" със силните на деня и ще ти спретне същия номер. За да престанат тези игрички, полицията просто трябва да препраща частните компании и сдружения към съда, който да решава споровете им. Иначе случаят с "Матрицата" ще повлече лавина от злоупотреби, а частното право ще стане излишно. В това отношение и бездруго имаме здрава традиция.
|