|
Ето нагледен пример за това как се пише поръчкова статия. Никъде в изданията на Георги Балански след тази публикация не се споменава, че тези 78% са всъщност само $ 10 милиона, които отдавна сме платили на Майкрософт под формата на $ 15 милиона за наем на Windows.
Заки Соколов – „Софтуерното пиратство удря и българската икономика“
Вицепрезидентът на Майкрософт Жан-Филип Куртоа посети президентството и ... площад „Славейков“
78% от софтуера в България е нелегален
„Същността на нашата работа не е търсенето на санкция, а превенцията и промяната на отношението на българина към интелектуалната собственост“ - заяви специално за списание „Компютър“ г-н Велизар Соколов - юридически представител на СИБС за България
На 21 май т. г. Международната корпорация за планиране и изследване (IPRC) публикува годишния си доклад за ръста на софтуерното пиратство в света за 2000 г. Според данните в доклада загубите за световната икономика надхвърлят 11,7 млрд. USD. Проучването обхваща информацията, получена от 85 страни в цял свят в шестте основни региона, и е направено въз основа на 26-те най-широко използвани софтуерни бизнес приложения. Данните сочат, че през 2000 г. всяко трето такова приложение е било пиратско.
„Макар процентът на пиратството да е снижен в няколко региона и страни по света, то продължава да ограбва световния пазар от хиляди работни места, милиарди долари, изразени в работни заплати и невнесени данъци. В усилията си да се бори с този проблем в световен мащаб, Сдружението на издателите на бизнес софтуер (СИБС) –The Business Software Alliance (BSA), продължава да води образователни кампании, както и активно да работи по правоприлагащите си програми, като си сътрудничи с правителствата по света, за да подкрепя усилията им в тази посока“ – заяви по този повод президентът на СИБС г-н Робърт Холиман.
През 2000 г. Източна Европа продължава да има най-висок дял с 63% и загуби, възлизащи на 405 млн. USD. Държавите в Източна Европа с най-нисък процент нелегален софтуер са Чехия с 43%, Словакия с 45% и Унгария с 51%.
Западна Европа продължава да бъде на второ място с най-нисък ръст от 34%, но през 2000 г. тя претърпява загуби, надхвърлящи 3 млрд. USD, което представлява 26% от общите загуби в света, дължащи се на софтуерни престъпления. Най-висок е ръстът на пиратството в Гърция (66%), Испания (51%) и Италия (46%). За трета поредна година Гърция и Испания имат най-висок ръст в Западна Европа.
Северна Америка за поредна година е регионът с най-нисък процент на пиратство, като през последните 6 години се наблюдава спад от 32% до 25%. През 2000 г. ръстът там спадна до 24%, а в Канада той спадна с три пункта до 38%.
В България се наблюдава продължаваща тенденция на спад в нелегалното използване на компютърни програми от 80% през 1999 г. на 78% за 2000 г., което се дължи най-вече на два фактора – легализирането на софтуера, използван от държавната администрация, и дейността на Сдружението на издателите на бизнес софтуер. Въпреки това намалението с 2 пункта, сравнено с 10-процентния спад от предходната година, отбелязва забавяне в темпа на легализация на използваните компютърни програми у нас, дължащо се до голяма степен на факта, че софтуерните престъпления продължават да бъдат относително нова материя в работата на българската правораздавателна система, а механизмите за закрила на интелектуалната собственост са в процес на изграждане и усъвършенстване, поради което преките резултати от тази дейност все още не са налице. Поради тази причина основен приоритет през тази година остава повишаването на ефективността и бързината на правораздаването с оглед постигане на по-добри резултати. Ситуацията в България, сравнена с данните за Румъния, където спадът за 2000 г. е 4 пункта, извеждат Румъния във водеща позиция в борбата със софтуерните престъпления и поставят България на трето място след Русия и Украйна в източноевропейския регион. Загубите за софтуерната индустрия от нереализирани продажби за България възлизат на 10,019 млн. USD, отнесени към 11,2 млн. USD за 1999 г.
BSA в България
През 1999 г. СИБС обяви присъствието си в България, като проведе мащабна информационна кампания за легализация на софтуера, която си постави за основна цел да обърне вниманието на обществото към един доскоро подценяван проблем – софтуерната престъпност. През втората половина на 1999 г. СИБС успоредно с информационната си политика стартира и втората фаза от своя проект за легализиране на софтуера у нас, като започна сътрудничество с правоохранителните органи за извършването на проверки за незаконна употреба на компютърни програми. Според юридическите представители на СИБС в България, извършените до момента проверки са общо 73, като по всички са образувани наказателни производства срещу лица, уличени в използване или разпространение на бизнес софтуер. В 56 от случаите става въпрос за възможно нелегално използване на компютърен софтуер от крайни потребители, а в останалите 17 от проверките лицата са уличени в неправомерно разпространение на материални носители или инсталации върху компютърен хардуер. Шест от производствата са прекратени от прокурор, вследствие на подписани споразумения или са представени документи за произхода на продуктите, закриляни от авторското право. Досега има една издадена присъда срещу софтуерни пирати. При проверките до момента е открит софтуер на стойност над 1,5 млн. USD. Като доказателства са иззети повече от 350 компютъра и 9 хиляди компактдиска.
В същото време най-пострадалата страна от масовата незаконна употреба на програмни продукти в България не са представяните от СИБС световни софтуерни гиганти. Крайният губещ е не друг, а българската софтуерна индустрия.
Според доклада десетте страни с най-висок ръст на пиратство в света са:
1999 г. 2000 г.
Виетнам 98% 97%
Китай 91% 94%
Индонезия 85% 89%
Украйна 90% 89%
Русия 89% 88%
Ливан 88% 83%
Пакистан 83% 83%
Боливия 85% 81%
Катар 80% 81%
Бахрейн 82% 80%
Пл. „Славейков“ – синоним на пиратството в Източна Европа
Институционализираното от пл. „Славейков“ пиратство и високият процент нелегално използване от крайни потребители и разпространение от нелоялни търговци на компютърен софтуер отнема възможността на българските компании от ИТ бранша да разработват и продават продуктите си на местния пазар. Това снижава приходите, затруднява инвестициите в нови продукти и обучение на персонала и като резултат води до застрашително изтичане на квалифицирани специалисти. Според данни на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) огромната част от софтуерните компании в България са фирми с по-малко от 10 души персонал, които не разработват собствен софтуер, а работят по поръчки за чужбина. По този начин програмни продукти на световно ниво се продават на ниски цени с всички права върху тях и след това се връщат в България като комплектован софтуер на цени от хиляди долари. Според проучване на ЦИР, като цяло софтуерният бранш е един от най-конкурентоспособните сектори от икономиката, но потенциалът му не е реализиран поради сравнително ниската добавена стойност, която произвежда. Единици са компаниите като „Сирма“, „Рила Солюшънс“, „Технологика“ и „Интерконсулт“, които разработват и изнасят собствени продукти. Най-очевидният пример за масова незаконна употреба на български софтуер е кирилизиращият продукт FlexType, произведен от „Датекс“. Цената на продукта е едва 20 долара с включен ДДС, но въпреки това FlexType е може би най-краденият български програмен продукт. По оценки на производителите, софтуерът е инсталиран на всеки трети или четвърти компютър в България, като в същото време през 2000 г. продажбите му са намалели с близо 300% в сравнение с 1999 г. Според ръководителя на софтуерните продажби в „Датекс“ г-ца Валентина Танева, когато планира инвестициите си в нови продукти, компанията изчислява възвръщаемостта според едва 30% от потребителите.
Според изследване на Datamonitor, публикувано през юни т.г., в резултат на масовото разпространение на пиратски софтуер, през 2000 г. българската икономика е загубила 96 млн. USD., а в същото време държавната хазна се е лишила от 41 млн. USD данъчни постъпления. Допълнителните загуби от неразкрити работни места не са представени в проучването. Факт е, че името на пл. „Славейков“ е известно като символ на пиратството в Източна Европа не само у нас, но и в чужбина. Площадът беше едно от първите места, посетени през декември миналата година от г-ца Маря Лайтинен – вицепрезидент на СИБС за Централна и Източна Европа, a наскоро и от вицепрезидента на „Майкрософт“ и президент на компанията за региона на Европа, Близкия Изток и Африка, г-н Жан-Филип Куртоа. Висшият представител на софтуерния гигант се е запознал с каталозите, предлагащи пълната гама от продукти на компанията, включително MS Office XP, чиято промоция в България беше на 31 май т.г. Това едва ли ще допринесе за значително увеличение на инвестициите на „Майкрософт“ в нейното българско поделение. Според президента на „Майкрософт“ за Източна Европа г-н Ян Мюлфайт, 95 от всеки 100 единици от цената на продадените софтуерни продукти на компанията остава в местната икономика. Само „Майкрософт България“ осигурява работа за два дистрибутора (АктСофт и „Поликомп“), повече от 900 дилъри в цялата страна, 32 сертифицирани партньори, 2 PR агенции, една маркетингова агенция и една адвокатска кантора, три сертифицирани центъра за обучение и три издателства на учебна литература. В допълнение компанията инвестира в компютърно оборудване за училища, университети и осигурява безплатно обучение за големите си клиенти.
Вече цитираното проучване на Datamonitor споменава, че всяко ново работно място, открито в софтуерната индустрия на Източна Европа, създава други 4. Данните за България, базирани включително на данни от Националния статистически институт, показват пряка връзка между развитието на икономиката и намалението на софтуерното пиратство в страната.
Ако делът на незаконно употребявания софтуер в страната през 2004 г. падне до средното за Западна Европа ниво (34%), това ще означава повече от 20 хил. работни места, пряко или косвено заети в софтуерния бранш, 173 млн. USD годишен принос за БВП, както и 52 млн. USD данъци. Обратно – ако нивото на софтуерно пиратство се запази на нивото си от 2000 г. (78%), само държавната хазна ще изгуби около 75 млн. USD.
От всичко казано по-горе става видно, че ролята на държавата в борбата със софтуерната престъпност е огромна, защото именно от държавните органи зависи приемането и спазването на законите. Всеобщото мнение на ИТ компаниите, както и на наши и чужди експерти в областта на интелектуалната собственост е, че българското авторскоправно законодателство е на добро ниво, като проблемите произтичат най-вече от неговото прилагане. Влиянието на българската държава върху нивото на софтуерното пиратство е и чисто икономическо – възможностите на правителството да инвестира в големи ИТ проекти значително надхвърля възможностите на българския бизнес в момента. Рекордното намаление на софтуерното пиратство (с 12–14%) през 1998 – 1999 г. се дължи изключително на легализацията на софтуера, използван от държавната администрация – процес, който все още продължава. Работи се и върху проект на Наредба за управлението и контрола върху използването на компютърни програми от органите на държавна власт и тяхната администрация, която нормативно да регламентира ангажимента на държавата да използва легален софтуер и да въведе система за ефективен мениджмънт на софтуерните є активи. Подобни правителствени актове за легализация не са прецедент. През септември 1998 г. американският президент Бил Клинтън издаде изпълнителна заповед 13103, която задължава всички правителствени служби на САЩ да използват легален софтуер. Заповедта поставя и изискването всички организации, изпълняващи правителствени проекти или получаващи федерално финансиране, да използват програмни продукти в съгласие със закона. Сродни актове бяха приети и във Франция, Турция, Испания, Ирландия, Литва и много други държави от целия свят.
Локализация на продуктите на „Майкрософт“
Ролята на държавата по отношение на софтуерното пиратство бе демонстрирана отново при срещата на г-н Жан-Филип Куртоа с г-н Петър Стоянов. Президентът на Република България обвърза борбата със софтуерното пиратство с искането към „Майкрософт“ да преведе (локализира) популярните си софтуерни продукти на български език. В допълнение, държавният глава заяви, че в България има политическа воля за защита на интелектуалната собственост, което няма да се промени, независимо от политическата промяна в страната. Темата за локализация стана актуална по време на легализационната кампания през 1999 г. Неотдавна БАИТ поиска от СИБС да съдейства за локализацията на масово използвания софтуер на български. Основният аргумент на браншовата организация е, че наличието на български версии на популярни програмни продукти като Windows и Office ще доведе до значително намаление на незаконната им употреба и ще предотврати възможния незаконен износ в трети страни. Според управляващия директор на „Майкрософт България“ г-н Теодор Милев локализацията на софтуера няма да реши проблема с пиратството, тъй като няма гаранции, че продуктът няма да бъде пиратиран по същия начин и след локализацията. Според представителя на „Майкрософт“ необходимата инвестиция за локализиране на масовите продукти на „Майкрософт“ е около 1,5 млн. USD за версия на Windows и около 2 млн. USD за Office. Локализирането на един продукт на „Майкрософт“ на един определен език не е еднократен ангажимент, а включва и приспособяване на всяка следваща версия на продукта. При вземане на такова решение се очаква възстановяване на направената инвестиция през първата година, а през втората продуктът трябва да стане печеливш. Затова, при свития легален пазар на софтуер в страната, трудно би могло да се очакват непосредствени конкретни действия в тази насока.
Форми на пиратство
Независимо от активната информационна политика на СИБС, голям процент от софтуерното пиратство у нас все още се дължи на недостатъчното познаване на всички форми на нелегално използване на компютърни програми. Наред с всеизвестното производство и разпространение на пиратски дискове, съдържащи софтуер, българското законодателство определя като софтуерно пиратство и използването на програмни продукти от крайни потребители без необходимото по закон съгласие на правоносителя. Това съгласие се дава с лицензионно споразумение в писмена форма. Тук следва да бъде отбелязано, че има компютърни програми, които могат да бъдат използвани и без такова съгласие, като например т.нар. open source продукти. Незаконно също така е и разпространението на софтуер посредством неговото инсталиране върху предназначени за продажба компютърни системи, отново ако това действие е извършено без съгласието на правоносителя. Такова неразрешено възпроизвеждане ще е налице и тогава, когато се правят временни копия на продукта, било то с цел тестване на компютърната система, или с цел заобикаляне на закона. Изключително погрешно е заблуждението, че намиращият се в Интернет софтуер може да се използва свободно. Дали компютърната програма може и при какви условия следва да бъде използвана, се определя от лицензионното споразумение и Интернет е само едно от средствата за нейния маркетинг и разпространение.
|
как се пишат поръчкови статии
