Този индивид не се дразни от това, което притежавам. Мисля, че него не го вълнува особено дали карам мерцедес, дали имам фирма или нещо друго. Струва ми се, че той се дразни от простия факт, че съществувам. Или още по-точно - че си личи, че съществувам. Това не е завист, а ревност. Завистта не е лошо чувство, тя в крайна сметка е стимулираща и следователно градивна. Но ревността е контрапродуктивна, тя не ти насочва енергията в посока самоусъвършенстване, а в посока елиминиране на конкурента. Разбира се нямам предвид ревността в семейно-битов аспект, а в смисъл на "защо той, а не аз". Затова и не му отговарям по същество - ще го въприеме точно толкова, колкото би възприел обясненията на бившото му гадже, когато го напуска заради някой друг.


Митко

P.S. За да скъся thread-а: в случая "момата" обект на ревност е аудиторията, която според индивида съм "обладал" незаслужено.

Редактирано от Димитъp Гaнчeв на 26.11.02 00:36.