Мисля, че ясно написах: времето между публикуването на проекто-закона и часа на провеждане на т.нар. публична дискусия е прекалено малко, за да може да се направи сериозен анализ на текстовете, логиката, идеологията и политиката на закона.

Вчера сме имали срещи (поред на номерата) с МТС, USAID, министъра на държавната администрация, шефа на ИТ-дирекцията на Мин.съвет, двама от съветниците на президента, председателя на КРС. На всички сме заявили ясно, че сериозната дискусия по закона не може да се проведе в рамките на 3 дни.


Не бива да се обвързваме с поетите? ангажименти пред кандидат-купувачите на БТК. Правителството винаги може да поеме някакви ангажименти, които да вкара в закона, а не обратното - да напише закона, защото някой може би ще купи БТК.

Какво е по-лошо: да имаш закон без публична дискусия (и следователно да можеш да настояваш за сериозна такава) или да имаш закон с псевдо-дискусия? Според мен първият вариант ти дава повече възможности за реакция - както в Мин.съвет, така и в Парламента, а защо не и в Конституционния съд или Страсбург.
При втория ти ставаш част от процедурата по приемане на проектозакона и можеш да се сърдиш само на себе си.

И затова ще бъде несериозно сега да ти казвам кои въпроси "според мен са по-важни от гледна точка на обществения интерес".

Напоследък избягвам да давам несериозни отговори на сериозни въпроси, защото това не отговаря нито на знанията ми, нито на професионалните ангажименти, които съм поел в различни български и международни институции.

А пък дори и да говорех само от гледна точка на гражданската си позиция, пак не бих прибързал.

Вени Марковски